Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2014 21:02 - ЗАПАДЪТ СРЕЩУ РУСИЯ
Автор: kiselinchev Категория: Политика   
Прочетен: 990 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Падането от власт на Виктор Янукович и неговото обкръжение доведе до управлението на Украйна от про-западно правителство. Това се оказа сериозно поражение за Русия. Москва настоява, че Западът й е обещал бившите съветски републики да бъдат буферна зона и да не бъдат погълнати от ЕС и САЩ.

Сега в ролята на буфер остават Белорус и Украйна. През цялата си история Русия се е старала  да защити своя център – Москва, като придвижва границите си колкото е възможно по на Запад. Някои на Запад наричат руските опасения архаични, защото никой нямал намерение да напада Русия. Но намеренията бързо се менят, както и възможностите за тяхната реализация. През 1932г. икономиката и военната мощ на Германия лежаха в руини, но през 1941г. Вермахтът достигна портите на Москва.

Ако загуби Беларус и Украйна, Москва ще загуби своята стратегическа дълбочина, която е основата на способността й да защитава своя център. Ако Западът няма враждебни намерения, защо той така активно подържа новия режим в Украйна. Освен това, Русия е обезпокоена от последствията от украинското присъединяване към Запада и неговото въдействие върху самата Русия.  Разговори за излизане от състава на Русия се водиха на северозапада на страната, в Карелия и Далечния Изток.

Но това, което изглеждаше вероятно при управлението на Елцин, стана абсолютно неправдоподобно при управлението на Владимир Путин. Стратегията на Путин беше систематично да повишава мощта на Русия и да го прави така, че нейното засилване да изглежда непропорционално голямо. Използвайки износа на природен газ и петрол, военната слабост на Европа и отдалечеността на САЩ, Путин създаде впечатление за нарастваща руска мощ и сложи край на разговорите за отделяне от Руската федерация на едни или други  райони. Путин работеше за създаването от Беларус и Украйна на режими със значителна вътрешна автономия, но които функционират в приемливи за Москва външнополитически рамки.
Все още не е докрай изяснено това, което се случи в Киев. Ясно е обаче, че на Майдана излязоха групировки, подкрепяни от американски и европейски субсидии, но факта си остава, че тези общо взето антируски сили принудиха президента Янукович да напусне президентското си място. Руснаците не могат да допуснат подобно развитие да продължи, защото то формира не само нови геополитически реалности, но и в  по-далечна перспектива създава вътре в Русия впечатлението, че Путин е по-слаб, отколкото изглежда, което открива пътя на нестабилността и даже руския разпад.
Крим беше част руската сфера на влияние, и военоморските сили базирани в Севастопол можеха да вземат под свой контрол управлението на полуострова.
Засега пред Русия стоят няколко възможни опции. Първо, Москва може да не предприеме нищо, защото правителството в Киев е доста нестабилно и съпротивата на про-руските сили срещу сближението със Запада са в състояние да предизвикат парализа на властта в Киев.
Второ, теоретично Русия би могла да нахлуе в континенталната част на Украйна, но тук се явяват четири проблема. Първо, Украйна е голяма и не е лесно да бъде завладяна. Второ, Русия няма нужда от безпорядък на своята западна граница. Трето, за да се получи геополитическия ефект от нахлуването в Украйна, на Русия ще й е нужно да завладее цялата страна на Запад от Днепър. Четвърто, в случая с войната в Грузия, Русия доказа, че е в състояние да контролира непосредствената си периферия. Защото руската сила е точно тук, докато европейците не разполагат с военна мощ, а САЩ са далеч.

Източно и централно европейските страни, от Полша до България започнаха да осъзнават, че трябва да ограничат своите залози на Европа и на Запада. Явната фрагментация на европейските страни-членки на ЕС прави невъзможно съгласуван отговор извън общите декларации.

Русия би могла да засили натиска си и върху САЩ. Очевиден избор за това е Иран, като мълчаливото осигуряване с технологична подръжка на военни ядрени програми от Русия,  ще бъде съвсем ясно забелязано от американското разузнаване.

Стратегията на Запада е заплахата със санкции, но проблемът е в това, че Русия би могла да прекрати доставките на природен газ и нефт за Европа, както и да разстрои световните нефтени и газови пазари.

Руската стратегия ще се базира на натиск върху континентална Украйна; опити за предизвикване на безредици в Прибалтика, където има значително руско малцинство, и усилия за предотвратяване на превръщането на Източна Европа в единно цяло.
Какви могат да бъдат мерките на Запада при тези обстоятелства. Първо, това ще зависи от германската външна политика, защото Берлин подкреппи възстанието в Украйна и критикува Москва за намесата й в тази страна, но той не е в състояние да направи нещо конкретно. До сега  Германия се опитваше да изглади противоречията между Русия и ЕС, но ако Германия игнорира Русия, Берлин ще се сблъска с трудни проблеми. Първо, източноевропейците ще загубят вярата си в Германия, особено ако избухнат вълнения в Прибалтика. Второ, Германия ще се сблъска с мащабен външнополитически разкол в Европа, а на Германия е нужна единна Европа.
Вторият въпрос се отнася до САЩ. Избирайки стратегията за подръжка на антируския режим в Украйна, САЩ се сблъскват с последствията от това, като не става дума за разполагане на военни сили, а за предоставяне на източноевропейците на технологии и материали за да могат те да парират руския стремеж към опасни авантюри.

Парадоксът се състои в това, че докато в сферата на западното влияние се придвижи на Изток към руските граници, текущата демаркационна линия се придвижи на Запад. Каквото и да се случи в буферните държави, тази линия има ключово значение за американската стратегия спрямо Русия, която може да бъде наречена “меко възпиране”. Неуместно е да се предполага, че разширението на ЕС и НАТО до Украйна няма да бъде възприето от Москва като заплаха за нациналната сигурност на Русия. За САЩ създаването на регионален баланс на силите има ключово значение. На теория към тази стратегия би трябвало да се присъедини Германия, но Берлин е относително близко до Русия, така че той вероятно ще иска да избегне рисковете.
Стратегията на САЩ от 1939г. насам се състоеше в следното: максимална военна и икономическа помощ при минимално военно участие. Студената война в Европа никога не се превърна в гореща. Логиката подсказва, че в даден момент САЩ ще приемат тази стратегия, но докато Западът очаква следващия ход на Русия, а той не последва, това ще означава, че Русия е станала друга.




Тагове:   украйна,   Русия,   западът,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kiselinchev
Категория: Политика
Прочетен: 1161233
Постинги: 521
Коментари: 500
Гласове: 798
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031