Санкциите на САЩ и ЕС спрямо Русия,  независимо колко са справедливи, рискуват да разрушат това, което САЩ се стараеха да придвижат напред в продължение на половин век. Става дума за отношенията между Русия и Китай, дълго време натоварени с идеологически разнограсия и взаимно недоверие. На Запад се смята, че докато санкциите са относително слаби, то едва ли те ще причинят съществено изменение във  финансовата сфера между ЕС и Русия.  Ако санкциите обаче се задълбочат, както президентът Обама се закани, сметките на Москва и Пекин може бързо да се изменят.
В Европа някои лидери  осъзнават опасността от обединението на най-богатата по природни ресурси държава – Русия и на втората икономически сила в света - Китай.

Миналата седмица президентът Обама с насмешката на световен хегемон, обяви Русия за “регионална, а не глобална сила”. На практика, за мнозинството от своите съседи, Русия играе ролята на кръстник. Така например, Литва, Естония, Словакия и Чехия купуват изцяло използвания от тях природен газ от Русия, а Полша, Австрия, Латвия, Гърция и България купуват между половината и 3/4 от необходимото им синьо гориво. Даже Германия получава от Русия над 40% от необходимия й природния газ.

За м.май е планирана визита на Путин в Китай, като главната тема ще бъде споразумение за мащабни доставки на природен газ от Русия за срок от 30 години. Тези доставки ще започнат от 2018г. в размер на 38 милиарда куб. метра газ. За сравнение това е толкова, колкото получават от Русия страните от ЕС, без Германия. Решението на Москва да намали зависимостта си от ненадеждните европейски партньори ще повлече неподозирани значителни последствия.

Наред с това, Русия е един от най-големите инвеститори в Западна Европа. Обемът на нейните инвестиции е 31 милиарда долара в Холандия, 30 милиарда в Кипър, и 8 милиарда в Швейцария.

САЩ и Западна Европра са също така значителни инвеститори в Русия, като през 2009г. са били инвестирани стотици милиарди долара за покупката на акции и дългове в Русия. Преките инвестиции на западните компании в Русия през 2013г. достигнаха рекордното ниво от 94 милиарда долара. Перспективата за сега е други компании да са включат с инвестиции в Русия.

Освен това, Русия е и важно място за западноевропейския износ. Гигантския германски конгломерат Сименс, например, е сключил сделка с Русия на стойност 2,5 милиарда долара за доставката на локомотиви за руските железници, а Франция строи за Русия военни кораби от най-ново поколение – Мистрал, на стойност 1,2 милиарда евро. Обемът на взаимната търговия между Русия и ЕС през 2013г. е бил над 400 милиарда долара, като по този показател ЕС има по-голяма стойност само в търговията със САЩ и Китай.
Но да се върнем малко назад в историята на руско-китайските отношения. По времето на комунизма в СССР беше силен страхът, че китайски орди ще покорят Русия и нейния народ. Разбира се, това бе част от мита за “жълтата опасност”, която не почиваше на китайските амбиции, насочени в друга посока. Да не говорим за военното съотношение на силите между свръхдържавата СССР и Китай, който беше още в пелените на своето икономическо и военно развитие. Така или иначе, руско-китайското разцепление се манифестираше  по времето на Сталин, на Мао, и особено на техните приемници.
Но след изключването на Русия от “голямата осморка”, Русия и Китай станаха лидери на друг алианс – шанхайската организация за сътрудничество – ШОС, която включва и държавите от Централна Азия – бивши съветски републики.
Русия очевидно се подготвя за нов международен ред, който да замени глобалната американска хегемония. Всяка нова порция от антируски санкции подбуждат Москва към отдалечаване от Запада и сближаване с Китай.

По време на турнето си в Западна Европа в края на м. март, президентът Обама огласи план за по-нататъшна изолация на Русия. Но както гласи поговорката - когато се затваря една врата, се отваря друга. Някои здравомислещи западни наблюдатели призовават Запада да се вслуша в предупрежеденията за това, че засилването на санкциите спрямо Русия, ще изолират Европа и САЩ почти в същата степен, като Русия. В резулат от твърдата риторика на Обама, опасността Русия да се обърне с гръб към Запада и с лице към Китай изглежда напълно реална.