Това, че западният истаблишмънт цялостно застана зад новопровазгласилата се власт в Киев, потвърждава тезата за използването от САЩ на Украйна за да бъде изтръгната страната от руската орбита и да бъде натикана Русия в ъгъла. Но това, което става през последните дни премина всякакви граници. Първо, ни в клин, ни в ръкав в Киев пристигна директорът на американското ЦРУ.

Още от 50-те години на миналия век ЦРУ се е доказало като организатор и ръководител на антидържавни преврати по целия свят. Например, превратът през 1953г., с който бе свалено правителството на Мосадък в Иран. Ако минем към Чили, където през 1963г. с преврат бе свален и убит президента Алиенде и свършим с кървавите събития в Югославия, довели до нейния разпад през първата половина на 90-те години на миналия век ще получим картината на диверсионната дейност на американските секретни служби.  

Между тези открити намеси на САЩ, главно чрез ЦРУ, има още десетки опити за преврати за сваляне на неудобни за САЩ правителства, завършили без успех.
През последните дни в Киев пристигна директорът на ЦРУ Бремер, очевидно за да даде насоки и тласък на по-нататъшните действия на десните екстремисти от Западна Украйна. Наред с това обаче, се надигна населената с етнически руснаци Югоизточна Украйна в Харков, Днепропетровск и Славянск. Стана известно, че   за борба срещу населението на Югоизточна Украйна са изпратени части не само на украинската армия, но и радикалните екстремисти от Десен сектор и Свобода, както и платени американски наемници.
Но да се спрем за малко на подвизи на ЦРУ в превратите по света. След Иран през 1953г. следват: Гватемала - 1954г., Тайланд - 1957г., Лаос - 1958г., Конго - 1960г., Турция – 1960г.,1971г и 1980г, Еквадор – 1961г и 1963г., Виетнам - 1963г., Бразилия – 1964г., Доминиканската република – 1963г., Аржентина – 1963г., Хондурес – 1963г. и 2009г., Ирак – 1963 и 2003г., Боливия - 1964г., 1970г. и 1980г., Индонезия – 1964г., Гърция – 1967г., Панама- 1968 и 1989г., Камбоджа – 1970г., Чили – 1973г., Бангладеш – 1975г., Пакиистан – 1977г., Гренада – 1983г., Мавритания- 1984г., Гвинея – 1984г.,  Боркина Фасо -1987г., Парагвай – 1989г., Хаваите – 1981г. и 2004г., Уганда – 1996г.,и Либия – 2011г. Прави впечатление, че не са включениш примерно същия брой неуспешни опити за преврат – отново под ръководството на ЦРУ. Тревожната реалност е в това, че американските усилия по разпространението на демокрацията, както САЩ си дават вид, че защитават, прави света по-опасен и по-несправедлив. Когато писателят Харолд Пинтер получава Нобеловата  награда за литература, той заявява, че ЦРУ манипулира властите по целия свят, маркирайки това  като всеобщото благо.

Механизмите на американските преврати от 1953 година насам не са претърпели сериозни изменения. Разликите на превратите в различните страни и по различно време се състои предимно в мащаба на действията, степента на откритост на американското участие и размаха на насилието.

Много години след преврата на Сухарто в Индонезия през 1965г. американците признаха своята съпричастност към кампанията на масови убийства от силите на ген. Сухарто. Подмолна дейност на ЦРУ след Втората световна война има дори в Западна Европа – например в Италия и Франция, където левицата по това време е много силна.
В Украйна САЩ работят от 1991г., когата страната става независима. САЩ са съпричастни към Оранжевата революция през 2004г. Но подържаното от САЩ правителство се оказва толкова корумпирано, колко и неговите предшественици.

Американският Фонд за подръжка на демокрацията частично изземат функциите на ЦРУ по подготовката на превратите. Този фонд с бюджет от 100 мил. долара годишно превръща Украйна в мишена на САЩ.
През ноември 2013г. ЕС предостави на президента Янукович споразумение за свободна търговия, в което обаче не ставаше и дума за членство на Киев в Евросъюза.  

Ето един много показателен пример за Украйна, която е голям производител на пилешко месо и сирене. Съгласно проекта на ЕС, Украйна можела да изнася само 5% от произдводството на сирене и 1% от производството си на пилешко месо.

Западните фирми можеха да използват Украйна като входна врата за наводняването на Русия с евтини азиатски продукти, но естествено Янукович се отказа от споразумението с ЕС. За про-западните десно-радикални групировки това бе сигнал за излизане на площадите.

Трябва ясно да се прави разлика между демонстрациите на левите сили против десни правителства от демонстрациите на десни групировки, служещи на американската стратегия за смяна на неудобните режими.  На 7 февруари т.г. руските служби прихващат и оповестяват телефонен разговор на зам.държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд с американският посланник в Киев Джефри Пайят. Нуланд нарежда на посолството пряко да се намеси в събитията и да подкрепи американския фаворит за премиер Арсений Яценюк, което  на практика се осъществи.