Постинг
22.05.2014 22:19 -
Големият пробив в отношенията Русия-Китай
Посещението на президента Путин в Китай завърши с голям пробив в отношенията в положителна посока между Русия и Китай. Има много причини за съвпадането на политиката на двете огромни държави, но изглежда все още се запазват и някои сериозни разногласия. Това, което може да се констратира със сигурност е, че Москва и Пекин виждат нова, по-голяма заплаха от САЩ и техните многобройни васали, отколкото от наследените от миналото спорове между Москва и Пекин. Тези неуредени проблеми се отнасят главно до руско-китайските гранични спорове, които преди години станаха причина за локален военен сблъсък между тях.
Сега обаче, Москва и Пекин стигнаха до общото убеждение, че само заедно могат да се противопоставят успешно на САЩ, които влязоха в ролята на световен хегемон.
Политиката в известен смисъл е производна на икономиката. Ето защо сключването на огромна сделка за пренасяне на 38 милиарда куб. метра руски природен газ от Източен Сибир в Китай е събитие с невероятно значение. Ще добавя, че Китай повиши целевите си показатели за употребата на природен газ до 420 милиарда куб.метра природен газ през 2020 година. Първо, поради противопоставянето си на Запада заради Украйна, Русия има крещяща нужда от нов партньор, за да не кажа съюзник, като основен получател на руския природен газ. На свой ред, Китай отчаяно се нуждае от по-чисти енергоносители, какъвто е природния газ, вместо крайно неекологичните въглища, които сега са киатйския източник на енергия.
В недалечното минало погледът на Китай за сътрудничество бе обърнат към Русия, докато в същото време Русия гледаше на Запад. Но в крайна сметка настъпи моментът, когато двата гиганта гледат един към друг.
Руският държавен газов гигант Роснефт вече бе обявил сделка с китайския си партньор Чайна Нешенъл Петролиум, която предвижда усвояването на огромните енергоресурси в Източен Сибир. Съгласно условията на сделката, китайският концерн ще притежадва 49% от съвместното предприятие. Това ще бъде голяма крачка напред, ако Русия наистина позволи на Китай да имат дял в газовото находище, вместо просто да продава на южната си съседка природен газ. През настоящата 2014г. перспективите за потреблението на природен газ в Китай се оценяват на огромното количество от 420 милиарда куб.метра до 2020г. Пробив в затегнатите 10-годишни преговори между Москва и Пекин стана руската инициатива за предоставяне на Китай на дял в Източносибирските находища. До сега руският Газпром не бе съгласен с такова решение. Но предвид влошените перспективи зна руския износ за Западна Европа, Русия бе принудена на направи тази принципна отстъпка.
Днес Русия гледа много по-благоприятно на китайските инвестиции в руската добивна промишленост, а и като цяло в руското стопанство, разглеждайки Китай като най-важния потребител на руски природни изкопаеми и енергоносители. Тук ще отбележа, че руско-китайските отношения преживяха период на влошаване, което преди всичко се дължеше на нерадвитите делови отношения. И така, ако всичко е готово за сделката, има ли нещо, което може да я спре? Все пак, Русия и Китай са в различно икономическо положение. Москва сяда на зелената маса, имайки по-слаби козове от нейния китайски партньор. Защото природния газ от Източен Сибир се оказва в капан, и няма къде да бъде пласиран, освен в съседен Китай. Но все пак въпросът с цената на природния газ не е изключено да се прецени от Москва като доста ниска. В рамките на газовия си контракт с Тюркмения, например, която е най-големият доставичик за Китай на природен газ е твърде възможно, Пекин да поиска Русия да му продава по аналогична цена, макар тази цена от 12 долара да е много ниска за рентабилността на Газпром. Всичко това протича на фона на пренаситения световен пазар на природен газ. Цената на природния газ в Северна Америка е само 4 долара за милион топлинни единици. Такива ниски цени са недостъпни за Китай, защото превозването през Тихия океан на втечнен природен газ е доста сложно и скъпо. Русия и Китай вероятно ще трябва да се договорят и по други въпроси, освен цената на природния газ. Китай, например, може да повдигне въпроса за маршрута на газопровода, а Русия очевидно ще поиска Китай да помогне с финансирането на строителството на сибирския тръбопровод, както и неговата инфраструктура. В заключение ще изтъкна, че сделката между Русия и Китай за природния газ е колкото икономическа, толкова и политическа. Разбира се, на първо място стои огромната нужда на Китай от енергоносители за нуждите на неговата феноменално бързо развиваща се икономика. На свой ред Русия ще престане да зависи само от западния газов пазар. Но мисля, че големият пробив бе постигнат в резултат на анализа в Москва и Пекин, който показва, че само заедно могат да се противопоставят на днешната американска хегемония. Тази хегемония поставя Москва и Пекин в положението да се сблъскват постоянно с безнаказаната доминация на САЩ, която действа както в руската сфера на влияние, така и в китайските спорове за тихоокеанските острови, за които претендират Япония и Виетнам. В акваторията на тези острови има сериозни предположения за наличието на нефт, което в голяма сктепен обяснява азиатските спорове, като САЩ застават зад Япония. В крайна сметка, газовата сделка между Русия и Китай е вероятно да се окаже първопроходец към тяхното по-нататъшно сближаване и евнетуалното формиране на нов алианс, насочен срещу САЩ.
Руският държавен газов гигант Роснефт вече бе обявил сделка с китайския си партньор Чайна Нешенъл Петролиум, която предвижда усвояването на огромните енергоресурси в Източен Сибир. Съгласно условията на сделката, китайският концерн ще притежадва 49% от съвместното предприятие. Това ще бъде голяма крачка напред, ако Русия наистина позволи на Китай да имат дял в газовото находище, вместо просто да продава на южната си съседка природен газ. През настоящата 2014г. перспективите за потреблението на природен газ в Китай се оценяват на огромното количество от 420 милиарда куб.метра до 2020г. Пробив в затегнатите 10-годишни преговори между Москва и Пекин стана руската инициатива за предоставяне на Китай на дял в Източносибирските находища. До сега руският Газпром не бе съгласен с такова решение. Но предвид влошените перспективи зна руския износ за Западна Европа, Русия бе принудена на направи тази принципна отстъпка.
Днес Русия гледа много по-благоприятно на китайските инвестиции в руската добивна промишленост, а и като цяло в руското стопанство, разглеждайки Китай като най-важния потребител на руски природни изкопаеми и енергоносители. Тук ще отбележа, че руско-китайските отношения преживяха период на влошаване, което преди всичко се дължеше на нерадвитите делови отношения. И така, ако всичко е готово за сделката, има ли нещо, което може да я спре? Все пак, Русия и Китай са в различно икономическо положение. Москва сяда на зелената маса, имайки по-слаби козове от нейния китайски партньор. Защото природния газ от Източен Сибир се оказва в капан, и няма къде да бъде пласиран, освен в съседен Китай. Но все пак въпросът с цената на природния газ не е изключено да се прецени от Москва като доста ниска. В рамките на газовия си контракт с Тюркмения, например, която е най-големият доставичик за Китай на природен газ е твърде възможно, Пекин да поиска Русия да му продава по аналогична цена, макар тази цена от 12 долара да е много ниска за рентабилността на Газпром. Всичко това протича на фона на пренаситения световен пазар на природен газ. Цената на природния газ в Северна Америка е само 4 долара за милион топлинни единици. Такива ниски цени са недостъпни за Китай, защото превозването през Тихия океан на втечнен природен газ е доста сложно и скъпо. Русия и Китай вероятно ще трябва да се договорят и по други въпроси, освен цената на природния газ. Китай, например, може да повдигне въпроса за маршрута на газопровода, а Русия очевидно ще поиска Китай да помогне с финансирането на строителството на сибирския тръбопровод, както и неговата инфраструктура. В заключение ще изтъкна, че сделката между Русия и Китай за природния газ е колкото икономическа, толкова и политическа. Разбира се, на първо място стои огромната нужда на Китай от енергоносители за нуждите на неговата феноменално бързо развиваща се икономика. На свой ред Русия ще престане да зависи само от западния газов пазар. Но мисля, че големият пробив бе постигнат в резултат на анализа в Москва и Пекин, който показва, че само заедно могат да се противопоставят на днешната американска хегемония. Тази хегемония поставя Москва и Пекин в положението да се сблъскват постоянно с безнаказаната доминация на САЩ, която действа както в руската сфера на влияние, така и в китайските спорове за тихоокеанските острови, за които претендират Япония и Виетнам. В акваторията на тези острови има сериозни предположения за наличието на нефт, което в голяма сктепен обяснява азиатските спорове, като САЩ застават зад Япония. В крайна сметка, газовата сделка между Русия и Китай е вероятно да се окаже първопроходец към тяхното по-нататъшно сближаване и евнетуалното формиране на нов алианс, насочен срещу САЩ.
Още един път за „дружбата“ между Москва ...
© Съединените щати получават "ясни ...
© Западът не спира да рови около Руската...
© Съединените щати получават "ясни ...
© Западът не спира да рови около Руската...
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
ПОТРЕСАВАЩО - ПРЕДКОЛЕДНИ ХАКЕРИ
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
ПОТРЕСАВАЩО - ПРЕДКОЛЕДНИ ХАКЕРИ
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Търсене
За този блог
Гласове: 798
Блогрол
