Постинг
26.05.2014 19:58 -
Великобритания на път да излезе от ЕС
Както се очертава след евроизборите, Великобритания скоро ще напусне ЕС. Резултатите от изборите за европарламент на Острова бяха същинско политическо земетресение. Защото антиевропейската Партия на независимостта почти сигурно ще удържи тотална победа. За пръв път в британската история изборите губят и двете традиционни партии- консерваторите и лейбъристите. Партията на независимостта, меко казано антиевропейска, побеждава както консерваторите, така и лейбъристите. Според неокончателните резултати Партията на независимостта – за краткост партията на Фарадж, печели поне 28% от гласовете, което е крайно тревожен сигнал и за консерваторите и за лейбъристите.
На първите евроизбори преди 20 години за партията на Фарадж гласува само 1% от гласоподавателите, докато сега тя печели най-малко 28%. Това е двойно повече от нейния резултат през 2009г., което показва една устойчива и стремителна антиевропейска тенденция. Либералдемократите понесоха пълно поражение със само 7% и съответно губят 11 мандата в Европарламента. На свой ред лебъристите предполагаха, че когато всички бюлетини бъдат преброени ще има 25,7%, докаго техният традиционен съперник – торите ще бъдат с 24,5%.
Ликуващият Найджъл Фарадж заяви, че тези евроизбори трябва да се нарекат политическо земетресение. Според него резултатите са най-необикновените през последните 100 години. Нещо повече, Фарадж прогнозира, че един от лидерите на традиционните партии ще трябва да си отиде, а другият да преразгледа курса си на противопоставяне на референдума за членството на Великобритания в ЕС.
Лейбъристите смятаха, че Партията на независимостта ще нанесе по-тежък удар на техните вечни съперници, но самите лейбъристи също са разбити. Казват, че евроизборите не са показателни за националните избори. Но торите, лейбъристите и либералдемократите ще трябва да признаят, че Партията на Фарадж, основана само през 1993г., изперварва партиите с вековна история.
Най-зле се оказват либералдемократите, които практически са разгромени. Един от тях, Грем Уотсън – член на Европарламента, загуби мандата си, защото гласовете на неговата партия спаднаха от 17% на 6%. Сега във Великобритания остро възниква въпросът кои партийни лидери ще трябва да напуснат постовете си.
Консерваторите се опитват да се самоуспокояват, като съветват да няма паника в редиците им, тъй като евроизборите са много различни от националните. Тук ще си позволя да опонирам, тъй като европейската интеграция се превърна в главната и водеща политика на Европа.
Така или иначе, скоро Партията независимостта ще влезе за пръв път и в британския парламент, като това ще се случи най-напред на допълнителните избори в Нюарк. Какво става в лагера на управляващата Консервативна партия. Ще падне ли главата на нейния лидер Камерън, или ще му се размине, като консервативното правителство категорично заеме твърда антиевропейска позиция. Лейбъристите пък все още се надяват, след окончателното преброяване на бюлетините, консерваторите ще отидат чак на трето място, което би било чудовищен прецедент за такава консервативна страна като Великобритания. Нещо повече, лейбъристите, които понесоха на евроизборите огромни загуби, сега се мъчат да се утешат със съдбата на своите вечни конкуренти – торите. Очевидно на левоцентристките лейбъристи много им се иска лидерът на торите, премиерът Камерън да поеме най-голямата вина за изборната катастрофа на традиционните партии. Самите тори бързат да предприемат превантивни мерки по европейската линия, като например намалят от 6 на 3 месеца срока през който имигрантите от други страни на ЕС ще могат да разчитат на държавни помощи. Имо нещо гнило, но не в Кралство Дания, а в Евросъюза. Създаден през 50-те години като начин да бъдат помирени Франция и Германия, той се превърна впоследствие в свръхбюрократизиран дреднаут, който трудно маневрира в днешния крайно противоречив свят. За страна като Великобритания, в която дори автомобилите не са с дясно, а ляво движение, изглежда е много трудно да се приспособи към нормите и правилата на Брюксел. Разбира се, причините за отрицателния вот на британците са много по-дълбоки и мащабни. Британците, както впрочеем и другите европейци искат силно да се чува техния глас, а не гласа на бюрократите в Брюксел. Освен това, ЕС по същество се управлява не толкова от Брюксел, колкото от Берлин. Британците, отдавна загубили икономическото си лидерство, не искат Великобритания да прилива от чуждестранни имигранти, които развалят политическия пейзаж на острова и британския начин на живот, който все повече заприличва на един съвременен Вавилон.
На първите евроизбори преди 20 години за партията на Фарадж гласува само 1% от гласоподавателите, докато сега тя печели най-малко 28%. Това е двойно повече от нейния резултат през 2009г., което показва една устойчива и стремителна антиевропейска тенденция. Либералдемократите понесоха пълно поражение със само 7% и съответно губят 11 мандата в Европарламента. На свой ред лебъристите предполагаха, че когато всички бюлетини бъдат преброени ще има 25,7%, докаго техният традиционен съперник – торите ще бъдат с 24,5%.
Ликуващият Найджъл Фарадж заяви, че тези евроизбори трябва да се нарекат политическо земетресение. Според него резултатите са най-необикновените през последните 100 години. Нещо повече, Фарадж прогнозира, че един от лидерите на традиционните партии ще трябва да си отиде, а другият да преразгледа курса си на противопоставяне на референдума за членството на Великобритания в ЕС.
Лейбъристите смятаха, че Партията на независимостта ще нанесе по-тежък удар на техните вечни съперници, но самите лейбъристи също са разбити. Казват, че евроизборите не са показателни за националните избори. Но торите, лейбъристите и либералдемократите ще трябва да признаят, че Партията на Фарадж, основана само през 1993г., изперварва партиите с вековна история.
Най-зле се оказват либералдемократите, които практически са разгромени. Един от тях, Грем Уотсън – член на Европарламента, загуби мандата си, защото гласовете на неговата партия спаднаха от 17% на 6%. Сега във Великобритания остро възниква въпросът кои партийни лидери ще трябва да напуснат постовете си.
Консерваторите се опитват да се самоуспокояват, като съветват да няма паника в редиците им, тъй като евроизборите са много различни от националните. Тук ще си позволя да опонирам, тъй като европейската интеграция се превърна в главната и водеща политика на Европа.
Така или иначе, скоро Партията независимостта ще влезе за пръв път и в британския парламент, като това ще се случи най-напред на допълнителните избори в Нюарк. Какво става в лагера на управляващата Консервативна партия. Ще падне ли главата на нейния лидер Камерън, или ще му се размине, като консервативното правителство категорично заеме твърда антиевропейска позиция. Лейбъристите пък все още се надяват, след окончателното преброяване на бюлетините, консерваторите ще отидат чак на трето място, което би било чудовищен прецедент за такава консервативна страна като Великобритания. Нещо повече, лейбъристите, които понесоха на евроизборите огромни загуби, сега се мъчат да се утешат със съдбата на своите вечни конкуренти – торите. Очевидно на левоцентристките лейбъристи много им се иска лидерът на торите, премиерът Камерън да поеме най-голямата вина за изборната катастрофа на традиционните партии. Самите тори бързат да предприемат превантивни мерки по европейската линия, като например намалят от 6 на 3 месеца срока през който имигрантите от други страни на ЕС ще могат да разчитат на държавни помощи. Имо нещо гнило, но не в Кралство Дания, а в Евросъюза. Създаден през 50-те години като начин да бъдат помирени Франция и Германия, той се превърна впоследствие в свръхбюрократизиран дреднаут, който трудно маневрира в днешния крайно противоречив свят. За страна като Великобритания, в която дори автомобилите не са с дясно, а ляво движение, изглежда е много трудно да се приспособи към нормите и правилата на Брюксел. Разбира се, причините за отрицателния вот на британците са много по-дълбоки и мащабни. Британците, както впрочеем и другите европейци искат силно да се чува техния глас, а не гласа на бюрократите в Брюксел. Освен това, ЕС по същество се управлява не толкова от Брюксел, колкото от Берлин. Британците, отдавна загубили икономическото си лидерство, не искат Великобритания да прилива от чуждестранни имигранти, които развалят политическия пейзаж на острова и британския начин на живот, който все повече заприличва на един съвременен Вавилон.
СВЕТЪТ ТРЪПНЕ! ДО ДНИ РУСИЯ РАЗКРИВА СТР...
Поредна пирова победа на отрицателната с...
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Поредна пирова победа на отрицателната с...
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 798
Блогрол
