След руско-китайската среща на високо равнище в Шанхай, Западът не случайно задава въпроса: към какъв международен ред се стремят Русия и Китай. По този въпрос в световната общност се разгърна широка дискусия. Ще започна обаче със съвместната декларация от срещата в Шанхай, в която се изтъква, че Китай и Русия се стремят към по-справедлив и рационален международен ред, като същевременно се обявяват срещу намесата на въшни сили във вътрешните работи на националните държави.  Сега стана очевидно, че след санкциите на Запада срещу Русия, която присъдини към територията си полуостров Крим, Русия и Китай изразяват общото становище, че трябва да оказват сдържащо въздействие върху САЩ, ЕС и Япония. Едва ли за някои наблюдател на международните събития не са ясни трите основни фактора в продължаващото сближение между Москва и Пекин. Първо, това е съпротива срещу разрушаването на международния ред, установен след Втората световна война. Второ, когато Москва и Пекин се обявяват срещу външната намеса, те явно имат предвид пресния факт на събитията в Украйна, където властите в Киев работят фактически по американска поръчка, сценарий и финансиране.
Трето, САЩ се опитват да превървнат целия свят в своя сфера на жизнено важни интреси. Четвърто, украинската драма не се дължи толкова на разцеплението на Украйна, колкото на стремежа на САЩ да изтласка от тази страна Русия, независимо от вековната историческа близост между тях. Пето, китайският лидер Си Цзипин заяви на 21 май, че сигурността в Азия трябва да се осигурява от самите азиатци. Това изявление ясно е насочено срещу усилията на САЩ да засилят влиянието си в азиатско-тихоокеанския регион /АТР/. На наблюдателите направи впечатление, че срещата Путин –Си протече на фона на съвместните руско-китайски военоморски учения, които се възприемат като демонстрация на военна мощ и като израз на това, че по право Китай и Русия имат най-голяма тежест в този огромен регион. Разбира се, между Пекин и Москва остават редица нерешени проблеми, като цената на руския природен газ, който в огромни количества трябва да потече от Сибир към Китай. Нерешим остава и проблемът за износа на високотехнологични въоръжения, от което може да се заключи, че съществуват големи различия в сферата на сигурността. Въпреки тези проблеми, Русия и Китай вървят към конструктивно партньорство, което е насочено към преизграждане на световния ред, доминиран сега от САЩ. Русия се присъедини към Китай в неговия спор с Япония, за контрола над безлюдните острови Сенкако, в подводната акватория на които  вероятно се крият значителни залежи от петрол и природен газ. В този спор кураж на Янония дават САЩ с общия америкщано-японски договор за отбрана. През близките няколко години се очаква стремително развиващия се Китай да изпревари САЩ по БВП, след като надмина по този главен показател зациклилата в криза Япония. Тази прогноза подсилва самочувствието на Пекин  за превъзходство на неговия икономически модел.
На свой ред, Русия се бори да запази сферата си на жизнено важни интреси в постсъветското пространство. Появата на тандема Русия – Китай може да изиграе съществена роля в световния баланс на силите не само в АТР, но и в Европа. Амбициите на Москва в Европа са ясни и оправдани – да не се позволи на Украйна да се присъедини към ЕС, който е задният вход на НАТО. Защото това би променило крайно неблагоприятно за Москва геополитическата и геостратегическата ситуация. Трябва да изтъкна, че САЩ и Западът не ги е толкова грижа за съдбата на Украйна, но цялата им подкрепа за киевските власти се дължи на тяхната антируска насоченост.
В Москва и Пекин вече са стигнали до заключението, че само съвмесно ще бъдат в състояние да се противопоставят на световния хегемон Америка. За тази цел Пекин и Москва изглежда вече са готови да пренебрегнат исторически наслоените противоречия между тях, достигнали своя пик по време на Културната революция в Китай през 60-те години на миналия век. В заключение ще подчертаяю, че новата студена война между Запада от една страна, и Русия и Китай – от друга, фактически не нова. Защото старата студена война, позатихнала по времето на Горбачов и Елцин, никога не е приключвала. Сега обаче, студената война която се манифестира чрез украинската криза, пълзи към най-опасната пропаст – термоядрения апокалипсис.

Външният дълг на САЩ преди час беше 18 413 382 000 000 долара ( колко е в момента, вижте тук http://kushel.blog.bg/drugi/2010/09/13/sasht-imperiiata-na-zaleza-dopylninie-kym-predishniia-postin.604779 )

Една стодоларова банкнота има дължина от 15.6 см или 0.156 метра.

Обиколката на Земята (по екватора) е 40 075 км или 40 075 000 метра.

Ако преведем външният дълг на САЩ в 100 доларови банкноти т.е. зачеркнем две нули от края и го умножим по дължината на една банкнота, получаваме следното разстояние - 184 133 820 000 по 0.156 м = 28 724 875 000
метра.

Сега, ако това число разделим с обиколката на Земята
, получаваме следния смайващ резултат -
28 724 875 000 делено на 40 075 000 = 716.777791 т.е.

ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ НА САЩ В 100 ДОЛАРОВИ БАНКНОТИ, ОБИКАЛЯ ЗЕМЯТА 717 ПЪТИ, А НА ВСЕКИ ОТ 6 ТЕ МИЛИАРДА ЖИТЕЛИ НА ЗЕМНОТО КЪЛБО СЕ ПАДАТ ПО 3068.83 ДОЛАРА АМЕРИКАНСКИ ДЪЛГ.

Както се казва "лесно се прави помен с чужда пита".
А сега дай (напечатай) на всеки българин по 3068.83 долара и да видим какво ще ни е жизненото равнище.

В момента населението на САЩ е 301 560 000 души.
Ако външният дълг на страната се раздели на глава от населението, това прави по 61 174.026 долара на човек. Представяте ли си...всяко негърче, което се роди в Америка вече дължи на света 61 174 долара. Това е цената на американския стандарт, а и не само техния, която плаща останалото човечество. Замисляли ли сте се някога за това или то мисленето е трудна работа. По-добре да слушаме Писковци...те ще ни кажат. Няма,...няма защото не е за казване.

Разбира се, тия разсъждения са много далеч от главата на един глупав седерунгел и затова сме на това дередже, но аз съм длъжен да показвам истината, пък който както иска така да я разбира.

Еврогейския съюз е най-големият враг на България и ако ние сме там, то е за да ни вземат младата работна ръка и да си настанят веригите на нашия пазар. Това е.

Заб. Външните дългове на Англия, Франция и Италия също са в трилиони.

П.с. Сетих се да видя как стоят нещата с разстоянието до Луната (384 403 км). Е, тук външният дълг на САЩ се нанася само 74.8 пъти. Я да видим тогава до Слънцето (разстояние 58 000 000 км). Тук нещата изглеждат доста по-добре. Външният дълг на САЩ в сто доларови банкноти е едва половината от разстоянието до Слънцето, но ако банкнотите са от 1 долар, тогава ще е нужно да отидем и се върнем 21 пъти до Слънцето за да си представим тая сума. Гадна математика-разбивач на илюзии.