Сега е много трудно да си представим, какво решение може да изведе Украйна от кризата. Преговорите около кръглата маса, за които настояваше Германия, се поддържат от почти всички ключови правителства. В резултат на тези преговори трябва да бъде прието решение за прекратяване на огъня, за началото на дискусия за бъдещата украинска конституция и за провеждането на избори за нов президент на Украйна на 25-ти май. Тези избори се състояха и бяха спечелени от украинския олигарх Петро Порошенко.
Западът трябваше да научи тежък урок, за да стигне до това, което сега имаме в Украйна. ЕС, обхванат от пристъп на “немощна мания за величие”, провокира редица негативни последствия, избързвайки да се намеси във вътрешните работи на Украйна – най-близкия съсед на Русия, без да се запитва за това как Москва ще отреагира на тази нова ситуация. Това далеч не беше единствената грешка, а по-скоро кулминация на тези 20 години, в течение на които Западът направо не възприемаше Русия сериозно – конкретно в хода на войната в Косово и по въпрос за разширяването на НАТО. Когато Русия реагира (в правно отношение напълно неоснователно), но от историческа гледна точна напълно предсказуемо, като анексира Крим и дестабилизира положението в югоизточна Украйна, Западът рязко се обърна на 180 градуса и концентрира усилията си върху това да предотврати “реваншистките стремежи” на Русия, която по преобладавощото мнение на запад се иска да възстанови СССР.
Доколкото гражданите на западните страни нямаха и най-малкото желание да воюват за независимостта на Симферопол, единственото достъпно оръжие станаха санкциите. Това даде възможност на западните лидери да заявят, че те “действат” обаче в действителност санкциите станаха демонстрация на нежеланието на Западът да понесе загуби, като се застъпи за Украйна.
Сега Западът започва да се връща към реалността, като разбра, че има работа не с реваншистка Русия, а с пресметлива Русия, която повече не желае да бъде марионетка в чужди ръце. Москва не иска да се въвлича във война или да понесе икономически загуби в процеса на възстановяване на източна УКрайна, но тя издига минимален набор от изисквания – за неутралитета на Украйна и защитата на руското население живеещо в югоизточната част на страната, изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може Кремъл да отстъпи.
Украйна това е голяма разнородна държава, в която има смисъл да се подкрепи определено ниво на автономия на отделните области и която се намира в такова плачевно състояние, че трябва да изминат няколко десетилетия преди тя да може да претендира за членство в НАТО. Въпреки това, на Запад се чуват убедителни аргументи да не се съобразяват с руските искания. Първо, ако Русия получи това което сега иска, тя отново ще се върне и ще иска средващия път повече. Наистина Западът не може да остави безнаказана анексията на Крим. Второ, защо Русия смята, че е в правото си да учи Украйна, как тя трябва да управлява своя народ? Светът излезе от този период, когато големите държави можеха да учат малките страни, какво трябва да правят.
В рамките на световния ред, основан върху някои норми, агресорите трябва да бъдат наказвани, а малките държави не са длъжни да се съобразяват с големите. В действителност обаче, световният ред, вкойто ние предполагаме че живеем от 1991 гозина насам, не е нищо повече от една илюзия, която постепенно изчезва. Световният ред така както го мислим е бил илюзия, защото правилата описани в устава на ООН, на практика се иинтерпретирахха и се реализираха от силния в икономическо и военно отношение запад.
Когато Западът смяташе, че трябва да направи изключение, както в Ирак и Косово, повечето други страни бяха принудени да се примирят със западната позиция. По време на своята обиколка в Азия преди две седмици, президентът Обама увери съюзниците на САЩ, че Америка ще ги подкрепи в техния спор с Китай. В Украйна по време на първата сериозна криза на новия световен ред, Западът се сблъска с уверена в силите си Русия, и това което предизвиква учудване е че развиващите се държави също могат да извършат незаконна анексия, но в действителност те проявиха предпазливост и се отдръпнаха на страни.
По време на украинската криза САЩ многократно обвиняваха Русия, че се държи като през 19-ти век. Това накара един водещ руски коментатор да предположи, че е дошло времето световните лидери да освежат паметта си относно дипломатическото изкуство на 19-ти век. И той безспорно е прав. Защото ние вече не живеем в свят, в който Западът може да налага своята вола над другите страни. Светът се върна към политиката на великите държави. Несъмнено Западът би могъл да влезе в открит сблъсък с Путин относон правото на Украйна да влезе в НАТО. Но в резултат Западът ще получи разцепление на Украйна, маса проблеми от икономически характер, разгневена Русия и по-нататъшно отслабване на световния ред. Единственият печеливш от тази игра ще станат страни като Китай и Иран. Както някога заяви Хенри Кисинджър, в гонитбата за добродетели Западът не трябва да забравя за националната сигурност.
Най-добрият вариант за Украйна и Запада би било споразумение с Русия за отказ на великите държави от участие в решаването на този конфликт, както това стана с Финландия в периода на Студената война, и от предоставянето на УКрайна на възможност сама да достигне до икономически и политически успех. Този успех в бъдеще може да послужи на Русия като образец за подражание.
