Преди повече от двадесет години се разпадна СССР под външен политически натиск и тежки икономически вътрешни проблеми. Дошлите на власт в Москва политици осъзнаваха отслабените позиции на Русия на световната арена и се стараеха да надмогнат авторитарното наследство на СССР.

През 2000 година Путин стана премиер на Русия и постави за цел да върне нейния статус на велика световна държава. През последните 14 години руският президент укрепи военния арсенал на своята държава, национализира нефтената й промишленост и засили контрола на Кремъл над медиите и политическите опоненти. Въпреки това до миналата година световната общност не виждаше никакви поводи за безпокойство от Русия и не я разглеждаше като заплаха за стабилността в региона.

Тези настроения рязко се промениха след като Путин се възползва от политическата нестабилност в Украйна, за да оправдае защитата на етническите руснаци в Крим. Според западни автори неговата цел бе да подкопае с подривна дейност властта на Киев и да анексира Крим, благодарение на който Путин извоюва голямата си регионална победа. Според западни източници руската агентура продължава да прониква в източна Украйна, като заплашва да овладее третия по големина неин град Одеса.

Очевидно Путин изигра много рискована операция, като се намеси в Украйна. Тук разбира се не искам ни най-малко да омаловажавам ролята на САЩ в Украинската криза, защото в Киев фактически бе извършен американски преврат.

Макар и целия свят внимателно да наблюдава това, което Русия прави на западните си граници, западни наблюдатели обръщат внимание на изразената тенденция за сближаване между Москва и Пекин. Тази нова дружба се базира на икономическото и военно сътрудничество между Русия и Китай. Достатъчно е да приведем като пример многомилиардната сделка за доставка на природен газ от Русия за Китай, която е израз и на определеното негативно отношение към световната хегемония на САЩ.

През последните двайсетина години Китай се превърна от страна от Третия свят, изолирана от световните пазари, в хибрид между тоталитаризма и капитализма, в неговия стремеж да се наложи като световен фактор. Това е свързано с отсъствието в Китай на механизми за защита на човешките права и политическите свободи. В сегашния момент Китай е отправил своя поглед в източна посока. Пекин си е поставил за цел да спечели пълен контрол над Тайван и Източнокитайско и Южнокитайско море. Китай продължава постепенно да измества японските, виетнамски и филипински морски съдове от спорните океански територии и да увилачава своята сила в Тайванския пролив.

Амбициите и идеологията на Русия и Китай в някакъв смисъл са доста близки. По мненинето на редица американски наблюдатели силното развитие на руските и китайски военни технологии протича в мирно време, докато двете световни сили се готвят за евентуално участие в пълномащабна война. И докато световната общност осъжда на думи Русия и Китай, като не показва готовност да предприеме ответни мерки срещу тях, Пекин и Москва продължават да осъществяват на практика своите планове. За пример се дава опитите на Русия да се наложи в Никарагуа и заедно с Китай да изгради в централноамериканската държава канал, който да стане конкурент на Панамския канал.

Това не само дава на Русия и Китай опорна точка в Централна Америка, но и предоставя на Москва възможност да използва Никарагуа в качеството на стратегическа опорна база.

В близките няколко десетилетия целта на Русия и Китай е да се противопоставят на хегемонията на САЩ, като проникнат дълбоко в Азия и Европа. Затова американските наблюдатели удрят тревожна камбана в посока на необходимостта да се признае, че Русия и Китай са напреднали в осъществяването на своите планове за нова глобална роля. В този смисъл американските наблюдатели признават, че Русия и Китай са напреднали в осъществяването на своите планове, и Западът неизбежно ще се сблъска с неговите последствия, особено ако продължава да си затваря очите.

Самите руски анализатори признават, че последният договор между Китай и Русия за доставка на газ при цена 350 долара е изгоден само за Китай. Ето няколко въпроса за "специалисти" - кой е най-големият пазар на китайските стоки ? - Има ли причина Китай да се лиши от този най-важен за нея потребител - може би за кефа на някои мечтатели. Има ли интерес Китай, като най-голям държател на американски ценни книжа да работи за тяхното обезценяване и това на долара ? И не на последно място - кой преди седмица призова Сибир да бъде заселен с китайци и публикува географски карти, в които Сибир е наречен "исконна китайска територия" ?! Колкото до "преврата" - Путин успя да направи това, което и най-запалените радетели за европейска ориентация в Украйна не можаха - сплоти разделените по този въпрос украинци и ги обедини около идеята за членство в ЕС. А когато "Груз 200", който върви в момента, достигне до повече руски семейства и руснаците ще разберат накрая, за какво иде реч.

аз,бих подложил на съмнение национализацията на нефтените находища на Русия и особено на ГАЗПРОМ,където се знае,че основен акционер е Ротшилд.
Путин не посегна на олигарсите,макар да им изръмжа
Засилването на контрола на медии и политици,не коментирам,просто е тревожно.
В същност Путин изостави руснаците в югоизточна Украйна,въпреки първите си декларации! В неговите възможности беше предотвратяването на събитията в Украйна,но ги допусна! Защо? Сега се договаря,пери се уж войнствен,а не прави нищо!Според мен играе роля,която му е възложена и част от която е унищожението на Украйна с последващо, на Русия!
Колкото до дружбата с Китай,специално китайците влагат само интерес,а на наивниците им се иска да вярват в някакви дружби,лоялност и пр.Китай,както и америка не могат да бъдат лоялни партнъори.При първа проява на слабост ще те излапат!
Накрая Русия теоретично отдавна е разпределена между Китай,Япония,Сащ,Франция,Германия,не си спомням за други!
Това е.