В съдбоносните седмици след 22-23 юли 1944 г. нацистката пропаганда продължава да обърква главите на германските военни и граждани. В продължение на няколко седмици Червената армия смазва съпротивата на германската Група армии Център – най-голямото военно съединение на Вермахта. Само до 10 юли 1944 година германските войски загубват 250 000 военнослужещи, но най-голямото до тогавашния момент военно поражение на Вермахта не става символ на надвисналия германски разгром, нито заема полагащото му се място в спомените за Втората световна война. Причината за това е пропагандата на Гьобелс, който умело пренасочва цялото внимание на Германия върху отбранителните сражения против англоамериканските съюзници в Нормандия. Когато мащабите на победата на Червената армия и оттеглянето на Вермахта към границите на Третия райх стават необратими, режимът в Берлин пренасочва цялото внимание върху неуспешния атентат на 20 юли срещу Хитлер и последващите разстрели на замесените в заговора германски офицери. И на първо място върху съдбата на прекия извършител на атентата полковник Щауфенберг. Както е известно, взривното устройство, поставено от Щауфенберг в залата, където Хитлер провежда поредното съвещание на военното командване, избухва, но дебелата заседателна маса спасява Фюрера, който се отървава само с леки наранявания. Ето някои изходни данни за положението на съветско-германския фронт при началото на операцията Багратион. Групата армии Център разполага с 47 дивизии върху фронтова линия от 1300 километра. Това означава, че на 1 километър Вермахтът има само по 80 войници. В същото време, съветските военначалници придвижват сили, които осигуряват по 750 войници на километър. А за втората вълна на настъпление Червената армия разполага с още 500 000. Командващият групата Център генерал Ернст Буш споделя позицията на Хитлер и очаква съветския удар на южния фланг при Припятските блата и около Ковел. Макар че фронтовите командири съобщават на Ернст Буш, че насреща им се вижда мащабно струпване на съветски войски, Буш като яростен поддръжник на Хитлер, забранил каквато и да е подготовка за оттегляне на нови отбранителни позиции. Артилерийският обстрел от 25 хиляди оръдия на Червената армия изтрива предните германски позици. Поучено от предишните си грешки, съветското командване в началото включва в действие само разузнавателни части, които трябва да осигурят информация за германските позиции. Когато ръководството на Червената армия разбира, че германците нямат позиции в своя тил, на 23 юни започва фронталния щурм на Червената армия, между градовете Витепск и Бобруиск. В течение на няколко дни, германските армии, върху които се стоварва основния удар биват изтласкани на 150 километра. Това не е било организирано отстъпление, а направо военен разпад. Докато Хитлер издава заповеди, отделните корпуси и дивизии да се отбраняват без подкрепления и на всяка цена да задържат позициите си, големи съединения на съветските войски извършват мащабно настъпление. Когато Хитлер с голямо закъснение издава заповед за отстъпление, германските войски не са в състояние да се откъснат от настъпващите и превъзхождащи ги по сила части на Червената армия. В резултат на това, четвърта армия на Вермахта бива блокирана и обкръжена в няколко котли, мъчейки се да си пробие път на Запад. Тяхната цел е била река Березина, която още през 1812 година се оказала съдбоносна за армията на Наполеон. Но френският император, с помощта на гениална маневра, проведена навреме, успял да прекара войските си през реката, докато подвижните котли, в които се оказали остатъците от германската армия са били буквално унищожени. Остатъците от 13-те дивизии в колона от 60 километра се насочили към единствения мост на река Березина, но абсолютното съветско превъзходство във въздуха позволило на съветските военновъздушни сили непрестанно да бомбардират отстъпващите германци. На 29 юни мостът бил поразен от авиобомба, като за строителството на нов понтонен мост били необходими 7 часа. Съветските армии отдавна вече били преминали през Березина и създали крайно опасна за Вермахта ситуация. Докато малцина германски генерали игнорирали заповедите на Хитлер, генерал Буш сляпо следвал указанията на Фюрера. Но неговите заповеди били абсолютно нереализуеми и се свеждали до това германците да се държат на всяка цена. Сляпата вярност на генерал Ернст Буш в крайна сметка не го спасила и Хитлер го заменил с генерал Валтер Модел, който бил предан нацист. До 10 юли Червената армия окончателно ликвидирала котела при Минск, като Вермахтът загубил 260 хиляди военнослужещи. Макар загубите на Червената армия да били 440 хиляди, тя продължавала мощното настъпление. Надвисналата катастрофа на Източния фронт подтиквала германците към силни отбранителни действия. Безмислените заповеди на Фюрера и неговият цинизъм относно съдбата на германските войници, допълнително дали стимул на група висши германски офицери да се опитат да извършат атентат срещу Фюрера, атентат който завършил с неуспех.