САЩ никога не остават скромни задълго

Само месец след афганистанския им провал имперският ред вече се възстановява. Шамарът, който Вашингтон току-що нанесе на Париж, свидетелства за това.

Месец? Няма и толкова. Талибаните едва бяха завзели летището в Кабул, и неоконсерваторите изпълзяха от бърлогите си. Западът е „загубил Афганистан“? Следователно трябва да потвърди присъствието си навсякъде другаде, за да разберат неговите стратегически съперници, по-специално Китай и Русия, че няма да отстъпи от следващата битка.„Войната не е приключила, каза сенатор Мит Ромни, бивш републикански кандидат за президент. Ние сме по-застрашени от преди. И ще трябва да инвестираме повече, за да гарантираме своята сигурност“. След като разпростряха хаоса в Близкия изток, САЩ обръщат поглед към Тихия океан и насочват флота си срещу Китай. Както можем да се досетим, това ще бъде една съвсем малка афера...

Във всеки случай това е основният залог на дипломатическата миникриза между Франция и САЩ, а не толкова огорчението на Париж, че беше лишен от една сочна сделка с военноморски оръжия. В този случай наистина е важно как следва да реагира Европа на антикитайския военен съюз, обявен току-що от Вашингтон, заедно с Великобритания и Австралия. Защото за останалото – грандиозното публично унижение, нелоялността към „съюзниците“, липсата на консултации по важно геополитическо решение, Елисейският дворец е свикнал през последните петнадесет години с обидите на американците – независимо дали става дума за шпионирането на президентите на Републиката, разкрито от WikiLeaks, или за разнебитването на „Алстом“ от „Дженерал Електрик“ (благодарение на законови машинации, съпоставими с магистрален грабеж), да не говорим за фараонските глоби на френски компании и банки, които не прилагат противоречащите на международното право санкции, постановени от САЩ срещу Куба или Иран. В отговор на австралийско-американското пренебрежение, вместо смехотворно отзоваване на посланиците в Канбера и във Вашингтон, Еманюел Макрон би могъл да предостави политическо убежище на Джулиан Асандж и Едуард Сноудън, които разкриха глъбините на империята. Целият свят би забелязал такъв прилив на достойнство.

Докато президентите ѝ си дърдорят, Франция пропада. Тя се присъедини към интегрираното командване на НАТО, ръководено от Вашингтон; тя все повече отдава от своя дипломатически суверенитет на Европейския съюз, населен с васали на САЩ; тя поддържа редица санкции срещу Русия, забраняващи каквото и да било разбирателство „от Атлантика до Урал“ – единствената перспектива, която може да освободи Стария континент от американска или китайска хватка. За да не потъне в незначителност, Франция трябва спешно да накара Вашингтон, но и Пекин, Москва, Токио, Ханой, Сеул, Ню Делхи, Джакарта, да разберат, че тя никога няма да се примири с войната в Тихия океан, която САЩ подготвят.

от Серж Алими, Le Monde diplomatique 

Щат, щат – ще се разоръжат.

Шарл дьо Гол беше последният воин на Франция. И на Европа.
Сталин беше последният воин на Русия.
Кой управлява САЩ може само да се досещаме, но и те нямат ЛИЧНОСТ след Кенеди. Убийците му ли са новите личности?
Май светът влиза на директно управление от... хаоса или по-висши сили от човешките.