Войните по дефиниция биват различни. В едни случаи се преследват икономически или стратегически цели. В други става дума за идеологически войни, когато се преследват религиозни или светски цели. В случая с войната в Либия се говори за хуманитарна война. Това е война, в която се преследва предотвратяването на масово унищожение, или непоносими страдания на цивилното население.
За хуманитарна се смяташе войната в Косово, Руанда, Босна, Сомалия и Хаити. Войната в Ирак, макар да беше оправдана с отстраняването на тиранина Саддам Хюсеин, придоби характер на война за смяна на авторитарен режим. В случая с Либия се започна от установяване на зона, свободна от полети на самолети и хеликоптри, последвана от атаки на авиацията на Франция, САЩ и Великобритания към силите на режима на Кадафи.
По принцип, когато се извършва хуманитарна операция се има предвид намесата на външна сила във вътрешен конфликт с цел да бъде защитено цивилното население. В Либия обаче, се натъкваме на намеса на външни сили в конфликт, придобил характера на гражданска война. Наистина съществува хуманитарен аспект, доколкото „коалицията на желаещите” взе страната на бунтовниците, фактически – страната на по-слабия, за да предотврати разправата на по-силния. По същество войната в Либия започна като хуманитарна, но прерастна във военна интервенция. Работата е там, че войната би била хуманитарна, само ако военната намеса на Запада бе предизвикала капитулацията на режима на Кадафи в първите дни на интервенцията. С други думи, либийската операция може да се квалифицира като хуманитарна война само ако Западът бе постигнал целта си светкавично. Но развитието на конфликта в Либия говори за продължителна негова намеса на страната на бунтовниците. Възниква въпросът, какво ще последва евентуалната капитулация на Кадафи, предвид на това, че лагерът на бунтовниците е с неясен политически профил. Нещо повече, към този лагер се присъединиха важни политически лица, изменили на диктатора.
За безпристрастния наблюдател няма съмнение, че с намесата си Западът предотврати евентуалното масово кръвопролитие на цивилното население в Бенгази и източна Либия, постави на изпитание силите на Кадафи и в този смисъл военната намеса имаше хуманитарен аспект. Сега обаче ситуацията придоби вид на затегнат конфликт, в който намесата на Запада далеч надхвърля параметрите на хуманитарна операция и се превръща, в конфликт имащ параметрите на типична гражданска война. При това, война с трудно предвидими перспективи. Защото операцията на Запада в Либия започна като хуманитарна война, премина във военна интервенция и прерастна в геополитическо и стратегическо премерване на силите. В крайна сметка потенциалното отстраняване на Кадафи означава, че либийската операция е класически случай на война за смяна на режима.
