Първата фаза на операцията на Запада в Либия приближава своя край. Стотиците крилати ракети изстреляни от военноморските сили на САЩ и Великобритания, плюс прицелните атаки на американските, британските и френските авиации, практически ликвидираха противовъздушната отбрана на режима в Триполи. Нещо повече, формулировката „всички необходими мерки” в резолюциата на Съвета за сигурност на ООН развърза ръцете на коалицията на желаещите да ликвидира танковете и артилерията на режима на Кадафи. С днешна дата се потвърждава прогнозата, че господството на Запада в небето на Либия означава ни повече, ни по-малко, че от въздуха Западът ще проправя пътя на либийските бунтовници до събарянето режима на Кадафи. С други думи, намесата на Запада в небето на Либия,  в комбинацията с настъплението на бунтовниците под чадъра на НАТО, въпреки скептичните прогнози, че войната не се решава във въздуха, а от действията върху терена на Либия, няма съмнение, че бунтовниците ще превземат не след дълго и столицата Триполи. По този начин мисията на Запада в Либия ще бъде успешно завършена.

 

В редица анализи се прокарва тезата, че лагерът на бунтовниците е без единно ръководство и с неясна крайна цел. Не ми се ще да вярвам, че революцията в Либия преминава в гражданска война и че бунтовниците не могат да се справят с поддръжниците на Кадафи. Напротив, както при много други революции в историята, първата главна цел е сваляне на диктаторския режим. Сетне ще се търси политическо решение на либийската криза. Примерът на Тунис и Египет говори в полза на стратегическата цел да бъдат свалени диктаторските авторитарни режими, без да се предвиди какво ще се прави след това. Във всеки случай, едва ли ще се повтори разочароващата цел един диктаторски режим да бъде заменен с друг.

Верижната реакция на революциите в Северна Африка и Близкия Изток създава сложна ситуация в региона. От една страна, от този регион идва петролът, захранващ икономиките на Запада, а от друга, арабските народи с едно голямо закъснение се присъединяват към демократичната вълна. Естествено е Русия и Китай да са против намесата на Запада, поради опасенията, подобни събития да се случат в техните страни. Сега става ясно, че задържаната промяна в арабския свят ще се наложи, като демократичният стремеж на младите поколения, използващи социалните мрежи и интернет, за да направляват гнева на арабската улица, стават правило. В резултат, настъпва една генерална промяна в арабския свят, като на преден план излиза свалянето на авторитарните режими и замяната им с друг вид управление, което от своя страна се отразява върху политиката на Запада на безусловна подкрепа за Израел. Колкото до преминаването от авторитарно към демократично управление, то  е съпроводено с преодоляването на големи проблеми и перипетии, както това стана през последните 20 години в Източна Европа.

 

 

Понеже от криза най-лесно се излиза с военно производство, запада си създава нови клиенти. След подкрапата за т.нар. бунтовници и докарването им на власт, следва - ислямски фундаментализъм, терористични атаки, корумпирани марионетки и още всевъзможни размирици за десетилетия напред. Значи продажби на оръжие, Алкайди, контингенти в чужбините и печалби за евреите и техните правнуци.