Постинг
03.09.2011 18:57 -
Дългата ръка на Москва подкрепя режима в Дамаск
Пети месец продължават мирните протести на сирийската опозиция, която има широка народна подкрепа. Режимът на президента Башар Асад извършва кървава разправа с демонстрантите в Дамаск и големите градове на Сирия. По данни на ООН са убити над 2200 демонстранти.
Режимът в Дамаск е подкрепян от Москва, защото Сирия е последната опора на Русия в Близкия Изток. Но на какво се дължи тази подкрепа, която намира израз и в руската позиция в Съвета за сигурност на ООН.
Сирия е отдавшен съюзник на Русия още от времето на диктатурата на Хафес Асад – бащата на сегашния президент Башар Асад. Донякъде управлението на партията Баас залага на сходни с комунизма начала на властта и програми за централизирано планово развитие. През 90-те години на миналия век след разпадането на СССР Москва загуби граденото с десетилетия влияние в Близкия Изток, като най-голямата загуба беше Египет. Но от 2000-ната година насам под управлението на Владимир Путин Русия активно се опитва да възвърне влиянието си в арабския свят. В тази си стратегия Москва заложи на отдавнашния си съюзник Дамаск. Сега Русия се старае всячески да попречи на резолюция за налагане на санкции срещу Сирия в Съвета за сигурност на ООН заради жестокостта на режима на Башар Асад.
Русия е главният снабдител на Сирия с модерно въоръжение. През 2006г. бе подписано споразумение, според което Русия доставя на Сирия балистични ракети с малък обсег на действие Искандер, изтребители-прехващачи Миг 31 и цяла гама съвременни оръжия. В тази сделка за милиарди долари се фокусират геополитическите интереси на Москва, наред с търговските и стремежа за поддържане на руското влияние в Близкия Изток.
Сирия е страна стратегически важна в този регион. Първо, защото Сирия подържа тесни връзки с регионалната антизападна сила Иран. Второ, Дамаск контролира палестинските терористични движения Хамас и Хизбула. Трето, Сирия има тесни връзки със сегашните управници в Ирак. На всичко отгоре в Сирия се намира единствената руска военноморска база извън територията на Русия – базата в Тартус.
Стандартното обяснение на Москва за подкрепата на диктаторския режим в Дамаск е, че ако режимът падне, ще се създаде хаос, от който ще се възползват екстремистките терористични движения, включително Ал Кайда. Така или иначе, арабската пролет изненада, както Москва, така и Запада. Но по ред причини САЩ и европейските им съюзници се нагласиха на вълната на арабските протестни движения, които събаряха десетилетни диктатури в Тунис, Египет и сега в Либия. Русия обаче предпочете да играе „на сигурно” и застана зад диктатора Башар Асад. Рано или късно режимът в Сирия ще бъде пометен, а Москва ще се окаже в позицията на безсилен наблюдател на победата на арабските демократични движения.
или си сляп, или се правиш такъв.
Тези протести са работа на ЦРУ...
Не може един град да се налага на цяла държава.
Сценария либийски тук няма да мине.
то и в либия се мъти една, не ти е работа.
№ НАТОВСКИ още не е минал.
Май се зедава нов Афганистан за НАТО
цитирайТези протести са работа на ЦРУ...
Не може един град да се налага на цяла държава.
Сценария либийски тук няма да мине.
то и в либия се мъти една, не ти е работа.
№ НАТОВСКИ още не е минал.
Май се зедава нов Афганистан за НАТО
ТА НАЛИ В ТОЗИ ПОЛИТИЧЕСКИ ХАОС СЕ РАЖДА ДАЛАВЕРАТА! ТРЯБВА ДА СЕ ХАРЧИ ОРЪЖИЕ, ЧЕ ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДА И ПЕЧЕЛИ!ДА НЕ СПОМЕНАВАМЕ ЗА ТЕЧНОТО ЗЛАТО, ЩОТО НА БЕДУИНА ДЯДО МУ ЗАБИЛ ПО ДЪЛБОКО КОЛЧЕТО ЗА ШАТРАТА И БЛИКНАЛ НЕФТ...КЪСМЕТ!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 798
Блогрол