В понеделник 5 декември в Париж се състоя ключова среща между Никола Саркози и Ангела Меркел. Натискът на пазарите върху еврото е много силен. И под този силен натиск двамата лидери призоваха към промени в европейските договори, с цел по-интегриран икономически и политически съюз. Тази среща бе изключително важна в навечерието на срещата на високо равнище на 8 и 9 декември. Най- общо казано Саркози и Меркел решиха ефективно да подчинят икономическия суверенитет на колективната дисциплина.
За момента не е ясно дали обещанията на Меркел и Саркози ще успокоят трайно финансовите пазари. Непосредствено след срещата се наблюдаваше определен положителен ефект, но впоследствие част от повишението на котировките бе загубено след като Стандарт енд Пуърс наложи наблюдение на 15 от 17-те европейски държави от еврозоната. По този повод Меркел заяви, че еврозоната се нуждае от обвързваща дългова спирачка.
По принцип оказвайки натиск върху другите членове на еврозоната, Меркел и Саркози поемат голям риск. Първо те рискуват да задълбочат разделението между 17-те от еврозоната и останалите 10, извън нея. Второ, Великобритания почти сигурно няма да възприеме такъв намесващ се надзор на финансите си. Трето, не е ясно как парламентите и гражданите на еврозоната ще възприемат посегателството върху техния суверенитет.
Двамата лидери ще се опитат да изградят консенсус между членовете на еврозоната за реформиране на европейските договори. Изглежда демонстрираната солидарност от Саркози и Меркел може да накара ЕЦБ по-агресивно да изкупува облигациите на затъналите в дългове страни като Италия и Испания. В конкретния случай германците, които категорично бяха против въвличането на ЕЦБ в борбата с дълговете на задлъжнялите страни, сега отчасти отстъпиха.
Целта на Германия и Франция е да се направят промени в европейските договори до края на март  идната година. Но ратификацията на промените ще отнеме повече време. Франция, например, няма да може да ратифицира промените в европейските договори преди изборите на 17 юни. Дори ако бъде преизбран Саркози, той може да е загубил парламентарното си мнозинство.
Има още един проблем свързан с ратификацията. Ако Ирландия прецени, че промените са фундаментални, Дъблин може да реши да проведе референдум по промените. Ще напомня, че Ирландия именно с референдум отхвърли Лисабонския договор. На всичко отгоре, възможно е да се окаже, че европейските граждани вече са уморени от парадигмата ”повече Европа”.
За да постигнат съгласие френският президент и германският канцлер направиха някои компромиси. Меркел например, искаше наблюдението върху бюджета да се извършва от Брюксел като „европейският съд” бъде последен арбитър. От своя страна Никола Саркози, като наследник на голистката тендеция за суверенитета на нациите, не искаше да се създаде впечатление за промени към наднационалност. В крайна сметка Европейският съд ще има по-малко намесваща се роля, която ще се определя от закона.
Страните, които имат по-голям от 3% от БВП бюджетен дефицит ще бъдат санкционирани от Европейския съд. Съответно, също така, ще се следят и санкционират, ако допуснат комулативния дълг да надхвърля 60% от БВП. Разгледан бе и въпросът за европейския спасителен фонд, който сега разполага само с 440 милиарда евро. Спасителният фонд ще бъде изтеглен за догодина, като Меркел се съгласи да не се изисква единодушие при гласуването на спасителния фонд, който ще бъде ядрото на бъдещия Европески монетарен фонд.
Саркози и Меркел, също така се съгласиха засега да не се предвиждат емисия на еврооблигации, докато финансите на отделните страни в еврозоната не се стабилизират. Те изразиха пожелание промените в европейските договори да бъдат одобрени не само от 17-те от еврозоната, а от всичките 27 страни в ЕС.