Президентът Обама отмени уговорената си среща с президента Путин.  Обяснението бе, че в сегашния момент не съществуват подходящи условия  за наредък в отношенията между САЩ и Русия. Това бе груба грешка от страна на Белия дом. Разбира се, конкретен повод за американския отказ бе случаят Сноудън, който получи разрешение да пребивава в Русия една година. Но това бе съпроводено от условието Сноудън да спре с разпространението на секретни сведения, отнасящи се до САЩ.
Защо отказа на Обама за среща с Путин бе грешка. Първо, ще напомня, че дори във времената на студената война се провеждаха руско-американски срещи между ръководителите на двете суперсили независимо от огромните им противоречия. Защото важни преговори се водят не толкова между съюзници, колкото между противници. Второ, Белият дом може да не харесва вътрешната политика на Кремъл, но  руско-американските преговори засягат преди всичко международните отношения и кризите в световната политика.
В момента такава криза е, че именно режимът на Башар ал Асад е използвал химическо оръжие в околностите на Дамаск. Няма съмнение, че Кремъл осъжда този акт  на режима на Башар ал Асад. Дали това обгазяване е станало със заповед на Асад, или е било предприето от сирийски генерал, за сега не е ясно, пък не е най-важното. Защото използването на химическо оръжие е строго забранено с женевския протокол от 1925 година.
Но да се върнем към грубата грешка на американския президент. След разпадането на СССР, негов законен приемник стана Русия. Тя оттегли на своя територия ракетно-ядрените сили, базирани в бившите съветски републики, но остана постоянен член на СС на ООН с право на вето. Сега на Зпада се популяризира теорията, че Русия вече не е централен играч на световната политическа сцена. Това до някъде обяснява и некоректната постъпка на Обама с отказа от срещата с Путин. Тази теория на Запада обаче е израз на политическо късогледство и неоправдано пренебрежително отношение към Москва.
Отдавна преминаха времената на Горбачов и Елцин, когато Русия беше външнополитически объркана и дезорганизирана.  Президентът Путин, независимо дали неговата политика се харесва на Запада, е обективна реалност, с която западните страни трябва да се съобразяват. Ако пак се върнем към актулното събитие с употребата на химическо оръжие в околностите на Дамаск, няма съмнение, че Кремъл е крайно затруднен от този факт, но съпротивата на Москва срещу планирания американски удар срещу Сирия има своето обяснение.

Първо, защото Москва, както и Пекин са против външната намеса във вътрешните работи на суверенните държави. Тук ще напомня, че Обама се срещна с китайския ръководител Си Цзипин, въпреки че между САЩ и Китай съществуват дълбоки противоречия и съперничество.
Но да се върнем към тъмната сянка, надвиснала над руско-американските отношения. Ще напомня, че през руската територия преминава снабдяването но НАТО във войната му в Афганистан. Второ, има реални възможности за нов договор за по-нататъшно съкращаване на ракетно-ядрените арсенали на двете страни. Трето, повече от ясно е, че международните кризи могат да бъдат решавани успешно само със съдействието на Русия.

В момента главният проблем е употребата от режима на Асад на химическия газ Зарин, в резултат на което загинаха повече от 1500 сирийски граждани. Сергей Лавров направи вчера важно предложение, според което арсенала от химическо оръжие на Сирия да бъде поставен под международен контрол и след това ликвидиран. Рекциите на Запада  на руското предложение бе сдържан оптимизъм, примесен с доза скептицизъм. Породиха се съмнения, дали руският план може да се осъществи на практика. Сергей Лавров обаче изтъкна, че Русия вече е започнала да работи над конкретен план за практическо осъществяване на предложението на Москва.

От страна на САЩ бе изказано предположението, че ако руският план действително е реален и сериозен, това би открило пътя за търсене на политическо решение на сирийската криза.
Но тук има едно голямо “но”. Досега коалицията на срийските бунтовници категорично отказва да седне на зелената маса в женева за преговори с представителите на Башар ал Асад. Ако обаче след новата руска инициатива САЩ и Западът окажат достатъчно силен натиск върху сирийските бунтовници, техни предсатвители все пак могат да се откажат от непримиримата си позиция и да седнат на масата за преговори.

От казанато до тук става пределно ясно, че Русия остава един от основните и главни играчи на международната сцена, без която е практически невъзможно да бъде намерено  политико-дипломатическо решение на сирийската криза.

 

1.Няма точни доказателства, че правителственната армия е осъществила химическата атака.
2.За главата на БА вече е заплатено и контрактът ще бъде изпълнен .