От около една година политическите наблюдатели на Запад гадаят дали ще се разпадне ЕС. И същевременно много от тях предричаха краха на европейското обединение. Настъпилата тежка и продължителна икономическа криза, както можеше да се очаква, бързо се превърна в остра политическа криза на вълната на десния екстремизъм.
Тази политическа криза не засегна особено силно водещата в ЕС държава Германия, и т.нар. германски блок – Австрия, Холандия, Дания и скандинавските държави, членки на европейското обединение. Но вече не може да се пренебрегва многозначителния факт, че за последните няколко месеца обстановката в ЕС коренно се промени.
Първо, германско-френския тандем, който даваше насоката на ЕС, започна скоростно да се разпада. Германският канцлер Ангела Меркел убедително спечели последните парламентарни избори, докато френският президент Оланд  с все повече спадащ рейтинг, очевидно не е в състояние да играе на паритетни начала с Меркел.  

В същото време южната периферия на ЕС започна все повече да губи доверието си в европейското обединение, Франция бе обхваната от парализа и социално-етнически протести. Второ, икономическата и социална ситуация в германския блок остана драматично различна от ситуацията в южната периферия на ЕС. Достатъчно бе казано вече за Гърция и нейното почти безизходно положение - имам предвид нарастващото влияние на крайно дясната партия Златна зора, но политическата криза обхванала Италия, Испания, Португалия, се разрази драматично в България. Но да оставим настрана България, която е предмет на отделен коментар; в другите южно-европейски държави, както и в Холандия, на политическата сцена чувствително се засилиха крайно десните партии. Тези партии до някъде вече са фашизоидни със своя екстремизъм и ксенофобия.
Начело на тази ретроградна вълна безпорно водеща роля пое френският Национален фронт на Мари Льо Пен. В съседна Италия на политическото поприще изскочи партията на Грило, която силно клони към най-крайната десница. В Испания пък, надигнаха глава каталонските сепаратисти, които също са дясно-националистическа формация. Макар и до някъде трудно обяснимо в една Холандия напред излезе популистката партия с фашизоиден уклон, оглавявана от Гирт Уилдерс. Междувременно той влезе в съюз с френската десница на Мари Льо Пен.
Във Великобритания антиемигрантските и ръсистки нагласи проникнаха в част от управляващата партия на Торите и даже в паратията на либералдемократите. Това последното афишира един нов опасен за ЕС момент – фашизоидните антиемигрантски и ръсистки тенденции засегнаха дясно-центристките формации на класически управляващите Обединеното кралство партии.
Алтернативата на радикализиращите се десноцентристки партии трябва да накара европейската левица да изрази ясно и гласно нарастващата с бързи темпове опасност от фашизоидния уклон сред някои от най-влиятелните политически формации на Стария континент.

Ясно е, че застрашителното засилване на крайната десница намира торна почва в тежката социално-икономическа криза в Европа, която е с глобален обхват. Възраждането на крайната десница е пряко следствие от икономическата стагнация, разтварящата се ножица между богати и бедни и относителния упадък на западната демокрация. Имам предвид деградацията на социалните стандарти в ЕС и заплахите срещу гражданските права и демократичните свободи. Но за да бъде успешно контранастъплението срещу фашизираната десница, задължително е нужно обединението на левите и левоцентристките партии, както на национално, така и на паневропейско ниво. Това изисква обединен фронт не само на социалдемократите, но и на социалистите и зелените.

Опасността от пълзящата фашизация на Европа не е теоретична постановка, а е екстраполация на текущите тенденции. Както показва обаче историята на тежките и продължителни кризи, например след Първата световна война, доведоха на власт нацистите в Германия и фашистите в Италия. В заключение ще посоча, че за силването на европейската интеграция би била важна преграда срещу екстремизма на крайната десница в Европа.