На Запад съществува общо становище, че Русия трябва да бъде наказана заради анексията на Крим. Но възможно ли е връщането на Крим на Украйна, противно на желанието на кримските жители, които в огромното си мнозинство са руснаци и на референдума гласуваха над 97% за включването на Крим в Русия.  Западът се оказа в безизходна ситуация по ред причини. Ако въведе санкции срещу Русия, те ще се окажат неефективни. Държавите не обичат да налагат санкции, защото обикновено те са неефективни и като бумеранг нанасят щети на самите санкциониращи. Разбира се, Европа може да престане да внася руски природен газ, но в такъв случай европейците ще трябва да мръзнат. По принцип санкциите са ефективни, когато почти всички страни се обединяват срещу дадена слаба държава. С Русия обаче случаят не е такъв. Тя не е слаба държава, и на нейната страна застанаха Китай и Индия.

Някой може да си мисли, за санкции насочени срещу путинското обкръжение и руските олигарси, смятайки че така санкциите ще дадат резултат. Но руските олигарси се къпят в богатството си, защото подържат Путин, а не обратното. Руският президент е направил така, че олигарсите да не бъдат тежко засегнати, ако въобще бъдат убодени. Защото като компенсация Путин може да им предложи изгодни големи контракти, а извън Запада по света има достатъчно привлекателни места, където олигарсите да си харчат парите.
Друга западна идея е във връзка с анексията на Крим, Русия да бъде поставена в международна изолация. Но и това не е ефикасен ход, защото на страната на Москва застанаха гигантите Китай и Индия. Възниква и един друг въпрос. До какво биха довели санкциите, ако те се окажат ефективни. Русия наруши първия принцип на международното право – неприкосновеността на границите и организира референдум, довел до присъединяването на полуострова към Руската федерация. Но нали преди Крим, Западът многократно е нарушавал международното право, в едни случаи уж да даде шанс на демокрацията, в други случаи като Ирак например,  под напълно измисления предлог, че Багдат притежава оръжия за масово поразяване. Или да вземем дългогодишната война на САЩ и НАТО в Афганистан, в резултат на която страната бе доразрушена, а западните държави затънаха в афганистанското тресавище.
Но да си зададем въпроса: Какъв принцип на международното право защитава Западът във връзка с Крим. Та нали САЩ и Западът до сега многократно са нарушавали принципа за защита на националната цялост и ненарушаване на границите. Такива агресивни действия на Запада имаше с нахлуването в Сърбия заради Косово, а също в Ирак и Либия. Москва не случайно напомня за тези интервенции. Белград например бе безжалостно бомбардиран от САЩ и НАТО в продължение на 78 дни, с унищожено електроснабдяване и много граждански жертви.

След бомбардировките в Сърбия, които засилиха подръжката за Милошевич, САЩ се заеха с финансирането и организирането на сръбската опозиция. Американското условие за финансиране бе изискването опозиционните сръбски групи да работяг съвместно и да посещават координационните срещи в Будапеща, провеждани под американски контрол. На тези срещи се разработваха подробностите на “революцията” срещу Милошевич.

САЩ доведоха на власт прозападни правителства в Ирак и Афганистан и напразно се опитваха да направят невъзможното – да превърнат тези изостанали ислямски страни в либерални демокрации.

Обикновено САЩ и Западът се гордеят с това, че извършват интервенции в името на човешките права, което ги различавало от Русия, за която правата на човека не били важни. Но последствията за правата на човека в Крим за сега съвсем не са ясни. В Украйна този проблем е не по-малко важен, отколкото в Русия. Дори е много по-опасен предвид неонацистките паравоенни групировки, които вилнеят в Киев и голяма част от Украйна.  Не случайно властта в Киев бе принудена току-що да забрани движението Десен сектор, което бе най-активно на Майдана, но сега разкри неонацисткото си лице.
Но да се върнем в политиката на Запада спрямо Крим. Оказва се, че за САЩ и съюзниците им от НАТО и ЕС не всички права на човека са  равнопоставени. Например, западните лидери не акцентират върху правото на самоопределение, макар то да е закрепено в многобройни международни договори.

И тук отново се проявява двойният стандарт на Запада. Той може да симпатизира на шотландците и каталунците в техния стремеж към самоопределение, но много по-важно е грижата  и подкрепата за правителствата на Великобритания и Испания. И тук се привежда западната логика, че ако се признае международно референдума в Крим, ще се появят много мини-държави, неспособни да водят самостоятелна държавна политика, което би довело до хаос.

Държавите са противници на сепаратизма по няколко причини – добри и лоши. Добрите причини са, че сепаратистките малцинства ще могат пълноправно да ползват природните си ресурси и географски дадености като петрол, руди, земеделски площи и т.н., докато лошата причина е, че сепаратисткото малцинство може да се превърне при обособяването в собствена държава в деспотично мнозинство.
Отделянето на Крим от Украйна, който от векове е принадлежал на Русия е свършен факт и, незамисимо дали е добър или лош, в контекста на мислите, които изложих по-горе. Санкциите против Русия не ще премахнат стремежа на други малцинства да се борят за независимост.  Сега на Запад се спекулира колко скъпо щяло да излезе на Русия  присъединяването на Крим. Възможно е това да е така, но руската нация е доказала исторически, че се справя и с по-тежки задачи в името на защитата на родината.