Прогнозите за по-бързо сваляне на Башар ал Асад в Сирия се оказаха неверни. Изглежда, че руското разузнаване и руският анализаторски щаб са имали по-вярна оценка за положението на крайно изстрадалата арабска страна. С което до голяма степен се обяснява и упоритата руска опозиция, която не допусна бърза смяна на режима. Нещо повече, вероятно на базата на преценките за евентуално развитие на събитията и очертаващата се патова ситуация, Москва е решила, че има достатъчно време за бъдещи преговори за изгодно за Русия политическо уреждане в Сирия.
По приинцип Сирия е хетерогенна страна. В нея живеят, наред със сунитите, и други религиозно-етнически малцинства. На първо място, това са алауитите, към които принадлежи не само Башар ал Асад, но и по-голямата част от управляващия елит, както и офицерския състав на армията. А тази армия, въоръжена със съвременно руско оръжие, се оказа достатъчно силна, за да парира съпротивата на бунтовниците. Разбира се, това става с цената на десетки хиляди убити. И над 100 хиляди емигрирали за да се спасят в съседните Турция, Ливан, Йордания и Ирак.
На този етап Башар ал Асад преминава към нова стратегия. А именно да разедини страната, образувайки възможно най-голям брой малцинствени райони, като се залага на техния панически страх от доминацията и реванша на сунитското мнозинство. По този начин Сирия би се превърнала в един вид мозайка на религиозно-етнически принцип.
Преди всичко, благодарение на политиката на Башар ал Асад се създадоха алауитски милиции, които вероятно са подържани и от Иран. Режимът в Дамаск привлича и по възможност голям брой алауити, живеещи в съседна Турция.
Наред с това, Башар ал Асад се стреми да намеси в играта и кюрдите, живеещи в северната част на Сирия.
Макар и засега всичко, свързано със сирийските кюрди да е неясно, режимът в Дамаск извършва рейдове в кюрдските райони, за да привлече на военна служба максимален брой кюрдски военнослужещи. Има сведения, че сирийският клон на Кюрдската работническа партия пречи на сирийските кюрди да емигрират в Турция и ги насочва към военна служба в сирийската редовна армия.
Режимът в Дамаск донякъде е разочарован от неентусиазираната подкрепа на християните и друзите в Сирия. Затова Асад от сега полага усилия да създаде една коалиция на малцинствата, която да застане в негова подкрепа. Вече има сведения за това, че режимът въоръжава младите мъже от християнското и дръзкото малцинство, които по причини казани по-горе, са склонни да застанат зад силите и управлението на Башар ал Асад.
В играта са включени и арменските християни. Това се вижда не само от събитията в Дамаск, но и в Алепоо и Латакия, където местните малцинствени групи създадоха контролни пунктове за да не позволят свобода на действие на сунитските бунтовници.
Много интересна е колебливата роля на друзите, които на отделни места в Сирия започват да подържат с военна сила режима. Това накара ръководителя на друзите в съседен Ливан – Джумблад да призове своите подръжници отвъд сирийската граница да не се въвличат в гражданската война на страната на режима в Дамаск.
От друга страна, на този етап малките формирования на християните и друзите не са в състояние да променят в полза на режима на Асад съотношението на силите на терена.
Погледнато реалистично, Башар ал Асад може да разчита на задържането под негов контрол на Дамаск и Алепо, както и на планинската крайбрежна ивица, колкото е възможно по-дълго. По този начин сирийският диктатор би предизвикал патова ситуация на бойното поле. Така че да се стигне чрез преговори до някакво политическо решение, в което Башар ал Асад да играе централна роля. При такова развитие, за външните посредници в Сирия, най-вече за Арабската лига, остава една възможност – в рамките на политически диалог да узаконят „кантонизирането” на Сирия.
Русия спря зърнената сделка заради износ...
© Смърди та се не трае