Във разгара на войната между германския Вермахт и Червената армия, британските конвои от търговски кораби, съпроводени от военни плавателни съдове, извършиха същински подвиг, като от бреговете на Исландия прекосяват Северния ледовит океан до руското пристанище в Мурманск, носейки военни товари – танкове, артилерия, боеприпаси, за да помогнат на намиращите се в тежко положение съветски воъръжени сили. Наред с военната техника британските конвои доставят на Москва хуманитарна помощ, като консервирани храни за армията и населението. През периода 1942-1943г. Русия, Великобритания и САЩ полагат свръчовешки усилия, за да не позволят на мощната хитлеристка военна машина да завладее цяла Европа, Близкия Изток и СССР. Тогавашният британски премиер Чърчил нарича арктическите конвои до Русия “най-страшното пътешествие в света”.

Британските кораби плават през бурните и мразовити води на Северния ледовит океан, недалече от самия Северен полюс. Те често се оказват в плен на ледовете и вечния мрак на полярната зима, така че корабите се обледеняват и техните моряци са принудени с кирки да разбиват ледената кора, обхващаща корабите, за да не натежат и потънат на дъното на океана. Всичко това става под постоянната заплаха от германските подводници. Най-опасният момент настъпва, когато германските подводници успеяли да се вмъкнат в самия британски конвой.

Голям брой от корабите биват потопени от германските торпеда, заедно с важния си товар, като потъват на океанското дъно.  Но въпреки мразовития океан, бриканските конвои успяват да доставят през периода 1942-1943г. на руснаците 4 милиона тона военни съоръжения и хуманитарна помощ, за което в този драматичен период Москва може само да им е безкрайно благодарна.

Мнозинството от британските ветерани, оцелели от смъртоносните полярни условия, са вече на 90 и повече години. Те могат и да не успеят да получат заслужената им награда.

По някои британски оценки  до днес са останали живи около 100-ина ветерани от полярните конвои. Трябва да подчертая, че около 3000 самоотвержени моряци намират смъртта си през тези години на титанична война с германците и със смъртоносния мраз на Ледовития океан. Живеещи в Лондон руски имигранти подканват както Лондон, така и Москва да побързат с наградите, преди останалите живи ветерани да напуснат белия свят  и настояват героите от конвоите да бъдат колкото е възможно по-скоро възмездени.

През юли т.г. външното министерство на Великобритания отмени забраната оцелелите и престарелите британски моряци да получат очредената награда, каквато вече са получили техните събратя от конвоите на САЩ, Австралия и Канада. Тук искам да отбележа, че западните съюзници на Русия от времето на Втората световна война, са имали и друг южен път за доставка на помощи за Русия. Това е пътят през Иран, чиято пропусквателна способност е била твърде ограничена. Така че северният полярен път е бил главната снабдителна артерия от Запада за Русия.

Останалите живи моряци си спомняят за свръхчовешкото физическо и психическо напрежение по пътя до руското северно пристаще в Мурманск.  Моряците от екипажите на полярните конвои си спомнят как са навличали върху себе си всичко, с което разполагат, за да устоят на полярния студ. Единственото им желание тогава е било да се свършат 4-часовата смяна и да заспят на моряшките койки. Ще добавя, че това свърхочешко плаване от бреговете на Исландия до Русия е траело цели 2 ужасни седмици.

Руското посолство в Лондон съобщава, че и до сега не му е представен пълния списък на полярните ветерани. По думите на руското подсолство британските чиновници усърдно работят за съставянето на пълния списък на ветерените. Според руски и британски източници на оцелелите и още живи моряци от конвоите ще бъде връчен специално подготвен медал на името на големия руски адмирал Ушаков.