Капитализмът е една престъпна икономическа форма, също такава, каквато бе и комунизмът – твърди Херберт Прантъл на страниците на германския Зюддойче Цайтунг. На свой ред, наблюдателят на Ню Йорк Таймс Роджер Коен пише: „Единствените, които си напълниха гушите от последната финансова криза са нейните главни архитекти: банкери, финансисти и хечфондови жонгльори”. С други думи онези модерни алхимици, които от сламата правят злато.
Това лято Европа бе обхваната вълна на невиждано до скоро недоволство. Младежката безработица в ЕС надхвърля 20%, като в Испания достига главозамайващите 40%. Бесовете, които опустошиха търговските квартали на английските градове, бяха предшествани от масови протести в Гърция и Испания. Порочната социално-икономическа система избълва на улиците на Лондон, Бирмингам и Ливърпул тълпи от младежи, част от които непълнолетни, които рушиха и разграбваха безразборно. Правителството отговори с полицейски репресии и намерения да търси отговорност на задържаните за участие в безредиците. А върхът на глупостта бе заплахата на кабинета на Даунинг стрийт допълнително да ореже социалните помощи за онеправданите.
Тези бунтове бяха израз на безперспективността на младите хора, които нямат работа, натикани в съвременни гета и отчуждени от обществото на „капиталистическото благоденствие”. Покрай тях тече лъскавия и луксозен живот на богатите, което запали искрата на бунтовете. Казано накратко, младежите и онези почти деца, хулиганско-мародерски се разбунтуваха за да накарат властимащите да им обърнат поне малко мимолетно внимание. И го направиха, защото не виждаха алтернативен начин на протест освен безобразното насилие.
Глобализацията промени съотношението между капитала и труда в полза на капитала. Финансово-икономическата криза, започнала през 2008г. показа еднозначно, че съвременният капитализъм, който превърна държавата в слуга на пазара, няма да бъде реформиран. В страните, където неравенството е най-силно изразено – САЩ и Великобритания, на политическата сцена играят роли хора крайни представители на пазарния фундаментализъм. Британците в случая станаха свидетели на това как за да се пребори с държавния дефицит, правителството оряза всичко – от университетите и библиотеките до центровете за младежка консултация. Подобни бунтове станаха в предградията на Париж през 2005г.
Полицейските репресии – пише френският Монд, заповед за които даде британският премиер Дейвид Камерън, няма да могат да успокоят положението за дълго в Англия, както до нищо не доведоха репресиите във Франция.
Вместо полицейски репресии е необходимо по-ефективно и по-справедливо разпределение на богатството, което би позволило на млади и стари, на бели, черни и азиатци да имат достоен живот, без страх от бъдещето.
Сегашната финансово-икономическа криза, която се очаква да се превърне или в нова рецесия, или в икономическа стагнация, разкрива дефектите на модерната капиталистическа система. Сеизмограф на трусовете на тази система са фондовите борси, където страхът и паниката водят до сриване на акциите, а алчността предизвиква тяхното бясно изкупуване и висока стойност. Тук му е мястото да кажем, че бяха изразходвани трилиони долари от данъците на средната класа, за да бъдат спасявани преките виновници за кризата, но никой не помисли за изхвърлените зад борда на живота младежи от бедните квартали и имигрантските гета.
Предвестник на горещото лято бе арабската пролет, която се опита чрез масови протестни действия на младите да събори архаичните диктатури в Северна Африка и Близкия Изток. Проблемът е в това, че арабските страни, където младежта съставлява 40% от населението, цари масова безработица и безперспективност. Така е в Египет и Тунис, в Либия и Сирия, където диктаторите като Асад, се мъчат да задържат хода на историята.