Това разкритие, вероятно станало в резултат на информацията на избягалия в Русия американски шпионин Сноудън, предизвика буря от негодувание в Берлин. Канцлерът Меркел бе лично обидена и възмутена. Та нали САЩ и Германия са съюзници и партньори! Острата реакция на Германия, макар и предимно емоционална, е напълно разбираема. Стигна се дори до там, че Меркел постави под съмнение сключването между ЕС и САЩ на трансатлантическо търговско-икономическо споразумение.
Лично аз не съм изненадан нито от факта на подслушването от Американската служба за сигурност на Меркел, нито от това, че са били подслушвани още дузина европейски политици от съюзни на САЩ държави. По-скоро съм изненадан от острата и бурна реакция на протест от страна на Берлин.
Наистина, САЩ и Германия са дългогодишни съюзници. Наистина, също така, политиката на Меркел в общи линии е в резонанс с политиката на САЩ. Ще напомня обаче знаменитата фраза на британският държавник от 19 век Лорд Палмерстон, че Англия няма постоянни приятели, а само постоянни интереси.
Германия, особено при управлението на Меркел, се превърна в абсолютно доминираща обединена Европа държава. От Берлин идват командите “мирно” към европейските партньори. Същевременно, САЩ в голяма степен загубиха доминантните си позиции в обединена Европа. В известна степен, Берлин измести Вашингтон като главен фактор на Стария континент. За американския истаблишмънт този факт е меко казан раздразнителен. От друга страна, съвременните технологии разкриват огромни възможности за чуждо проникване в личното пространство, особено в личното пространство на водещи държавници и политици.
Доста отдавна Германия вече не е разделена на американска, съветска, британска и френска зони на квазиокупация, а се превърна във водещата държава в Европа, държава-съюзник на САЩ по НАТО, но и техен конкурент.
Наскоро прочетох статия за отношенията между двамата най-големи съдздатели на компютърно-интернетната информационна система Бил Гейтс и Стив Джобс. И двамата взаимно са се уважавали, но наред с това са си съперничели и взаимно шпионирали в голямата борба за надмощие в най-важната днес област на информатиката.
Макар да не правя пълна аналогия със шпионирането от американската служба за сигурност, не само на канцлера на Германия, но и на редица държавници и политици във Франция, Испания и на още много други места, не мога да не отбележа, че суперсилата САЩ в някакъв смисъл е длъжна да знае какво замислят европейските политици, а и не само те. Макар и това да не е в никакъв случай лицеприятно, то е резонно, за да не кажа в известен смисъл задължително. Никак не съм сигурен, че съответните германски секретни служби на свой ред не са шпионирали САЩ, включително и Белия дом. Но ако не са го правили, на шефовете на тези секретни служби трябва да им се поиска оставката.
Няма спор, че когато благодарение на разкритията на Сноудън настъпи такъв пробив в дейността на шпионските служби на Запада, това неминуема, поне на повърхността ще надигне вълни от протести от страна на засегнатите държави. Защото поне официално съюзниците си имат взаимно доверие и е някак си “неприлично” да се шпионират.
Трябва да изтъкна още нещо важно във връзка с американския шпионаж на канцлера Меркел. На няколко пъти Меркел зае различна, даже обструктивна позиция спрямо политиката на САЩ за военна намеса в Близкия Изток и Северна Африка. Например, относно американската намеса в Либия и плановете за военен удар срещу Сирия, подкрепени единствено от Франция.
Не мога да не отбележа, че напоследък китайските хакерски служби успяха да пробият специалните защиитни системи дори и на Пентагона. Наистина Китай, за разлика от Германия, не е съюзник на САЩ. Но в днешно време, изглежда поне за суперсилата Америка не може да има информационна неприкосновеност. Такова е времето, в което функционира днешния свят.
30.10.2013 22:00
