Какво показаха парламентарните избори в Русия? Бяха ли изненадващи резултатите от парламентарния вот? Разчистен ли е пътят към президентството на Владимир Путин или това е началото на края на неговото управление?
Най-напред трябва да се каже, че парламентарните избори в Русия не бяха честни. Имало е фалшификации от различен характер, но в крайна сметка фалшификациите не могат да дадат такъв голям резултат за партията на Путин Единна Русия. Победата с малко под 50% не може да се постигне с фалшификации, освен ако допуснем, че изборите са били тотално опорочени. Загубата на 15% от гласовете за победилата партия в сравнение с предишните избори е нормален спад за управляваща партия във време на криза.
Лансирана бе тезата, че изборната победа на Единна Русия е била неочаквана, което е невярно, тъй като сондажите на общественото мнение преди изборите даваха за управляващите от 45% до 55 % подкрепа. По-интересно е друго – силната протестна вълна в Москва и в големите градове на Русия срещу фалшифицирането на резултатите от изборите. За пръв път от времето на разпада на бившия Съветски съюз, се вижда толкова силно изразена опозиционна нагласа.
Ясно е, че изборите в Русия се провеждат в ненормални за опозицията условия – не се допускат до изборите мнозинството от опозиционните партии, а медиите са рупори на партията на властта, поради което само имащите достъп до интернет евентуално могат да се осведомят за различните опозиционни партии и движения.
Много се писа за „поражението” на Единна Русия и за силните антипутински настроения, които заляха площадите на Москва и Санкт Петербург. Вярно е, че отстъпление на Единна Русия има, но всяка партия на власт в период на глобална финансово-икономическа криза ще приеме резултатите на путиновата партия за невероятно добри. С доста голяма сигурност може да се прогнозира, че Путин ще спечели президентските избори през март, при това още на първи тур. Просто защото в този късен етап няма възможност да бъде издигнат и популяризиран негов силен съперник, който да не бъде смазан от властта.
Има нова силна тенденция за отдръпване на голяма част от средната класа и политически активното население от партията на властта. Колкото и да е разпокъсана и мачкана от властите руската опозиция, с последните избори бе сложено началото на края на путиновото управление. Не е ясно колко време ще отнеме този процес, но под съмнение е дали Путин ще изкара пълния 6-годишен президентски мандат.
За съжаление на либералната опозиция, нейният прочит на събитията говори за това, че либералите приемат желаното за действително. Подхващайки темата за „поражението” на управляващата партия, либералите правят паралел между арабската пролет и променените нагласи на руските избиратели, което определено е несериозно и невярно. Това, което прозападната либерална опозиция трябва да възприеме е, че между руските интелектуалци и обикновените руснаци няма знак на равенство, когато се изправят пред урните. Затова либералите трябва да работят усилено, за да засилят продкрепата си сред мнозинството руснаци.
