Кръвопролитието в Сирия продължава. Убити са над 7000 души. Президентът Асад държи в ръцете си няколко силни карти – армията, алуитското малцинство, силната смесица от религиозни конфесиии, средната класа, която търси спокойствие за да може да си върти бизнеса.

Сирия има ключово разположение в Близкия Изток между Турция, Йордания, Иран, Ливан и Израел. Тя е съюзена с Русия  и Иран. На 4 февруари Русия и Китай наложиха двойно вето на проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която целеше отстраняването на Башар Асад.

За да се излезе от сегашната кървава баня най-важната крачка е отстраняването на президента Асад, който се опира на алауитското привилегировано малцинство и на страха на другите конфесии от кървава баня, ако сунитското мнозинство вземе властта.

Първата стъпка трябва да бъде по-бързото отстраняване на Башар Асад. За целта разединената опозиция най-после трябва да се обедини в единен фронт срещу Асад и касапницата, която той устройва. Няма никакво съмнение, че Башар Асад е изиграл всичките си козове и оттук нататък носи на Сирия само трагедия. Затова колкото по-бързо бъде отстранен Асад от властта, включително с вероятното му ликвидиране, толкова по-бързо ще настъпи спасението на Сирия.

Башар Асад има две предимства: първо, че може да прави безконтролно каквото си иска, да унищожи опозицията и второ, че сирийската армия, за разлика от египетската, стреля и убива сирийските протестиращи. Освен това на страната на Асад е редовната армия и силите за сигурност, които разполагат с всякакъв вид оръжие, включително танкове и самолети.

Най-добрата стратегия е да бъде откъсната подкрепата за Асад и той да изпадне в безтегловност. Вътре в страната подкрепата идва от малцинствата, а отвън главно от Русия, която очевидно смята, че Асад греши, но алтернативата е по-злокобна. Все пак, под властта на Асад Сирия няма бъдеще и това трябва да е ясно на всички сили в сирийския котел. Ако той остане на власт, Сирия ще бъде изолирана, окървавена и лишена от перспектива.

Сирийската опозиция трябва спешно да положи усилия, за да преодолее различията между отделните групи, да се обедини и да установи контакт с Арабската лига и западните даржави. Колкото повече офицери и военнослужащи дезертират и се присъединяват към Свободната сирийска армия, толкова повече ще отслабва подкрепата на Русия, която в един момент може да реши, да остави Асад на произвола на съдбата.

За да бъдат убедени вътрешните и външните сили, подкрепящи Асад, специална роля се отрежда на Турция, разбира се, ако зад нея стои НАТО.

На територията на Турция се е формирала зона, в която сирийската опозиция контролира ситуацията. Тук могат да се обучават военнослужащите и да бъде осигурено тяхното добро въоръжаване.

Такава зона на границата между Турция и Сирия може да създаде главоболие, но ако силите срещу Асад са обединени, свободната зона ще бъде трамплинът за атаки срещу контролираните от армията сирийски градове.

С отслабването на външната и вътрешната подкрепа за Асад, режимът би могъл да падне под ударите на протестиращите и Свободната сирийска армия. В резултат Асад вероятно ще бъде ликвидан, освен ако не предприеме ход да дезертира извън страната.

Чета- замесени са чужди сили, авторът препоръчва въоръжено сваляне на властта, обещава, че ако това стане, държавата ще цъфне и върже- като Тунис, Египет, Либия, а ако не стане... абе трябва да стане. Този път малко се пресилва с двуличието. Монархичните емирства са демокрация, а републиканска Сирия- не. Айде нека държавите си имат свои възгледи за бъдещето. Не може веднъж да се говори, че средната класа е основа на демокрацията, друг път, че средната класа поддържа диктатурата... или просто най- добре е да не помним?

Това е писано от либертарен малоумник, който въобще не е запознат с действителността в Сирия, а и в държавите от региона изобщо. От какво да бъде "спасена" Сирия ? От "диктатора", за да им бъде инсталиран нов и по-послушен ?

В тези държави демокрация не може да има. Това са държави племенни, с много разнородни, неравнопоставени народи, заради натрупвани с векове културни различия, които уж-демокрацията не изглажда, а напротив - влошава. Къде стигна Либия след Кадафи ? До състояние на разпад. Къде стигна Египет - "демокрация" с Мюсюлмански братя начело ? Айде стига бе ! Не мислете хората за тъпи. Не мислете, че всеки се връзва на приказките за "страдащия" сирийски народ и "злото" правителство, защото нещата никога не са толкова двустранни, колкото се опитват да ни внушат. Още по-малко в Близкия изток.