Западните медии широко отразяват зимната олимпиада в Сочи. И преди всичко впечатляващата церемония по откриването на олимпийските игри. Но изглежда Русия, вложила огромни средства в подготовка на олимпиадата ще получи с лихва негативните оценки в западните медии. По мнението на обикновените руснаци това напълно се вписва в схемата на западната преднамереност.
Когато украинският президент Янукович провокира геополитическо съревнование между ЕС и Русия, внезапно прекратявайки преговорите за асоциирането на Украйна в Евросъюза, на Запад започнаха да изобразяват Путин като главния кукловод. По мнението на западните столици, вината за украинския отказ да подпише споразумението за асоцииране на страната с ЕС, е неочаквано силната намеса на Кремъл. Забравена бе политическата и икономическа нестабилност на Украйна, която я прави крайно проблемен партньор за ЕС.

Но когато Москва критикува Запада за подкрепата му на протестиращите в Киев, включваща посещенията в украиската столица на германския външен министър Гидо Вестервеле, и ръководителя на външната политика  на ЕС Катрин Ащън, както и зам.държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд, наричайки всички тези визити намеса във вътрешните работи на Украйна, гледната точка на Москва на Запад практически не се приема сериозно.

Няма съмнение, че Русия с всички сили се стреми да удържи в своята стесняваща се сфера на влияние, останалите след разпадането на СССР бивши републики. Путин изгражда една грандиозна, макар проблематична схема за създаване на Евразийски съюз, под шапката на Москва, който трябва да се разпростре от Европа до Тихия океан,  и да се превърне в икономическо обединение, на Запад окачествяват този грандиозен план на Путин като механизъм, който отново ще бъде контролиран от Кремъл.
Такава остра критична реакция на Москва, чието влияние в постсъветското пространство отслабва, не бива да изненадва. Защото проблемът с Украйна трябва да се разглежда в контекста на разширяването на НАТО и ЕС. А това води до убеждението на Кремъл, че Русия е обградена от разширяващите се НАТО и ЕС. Ще напомня за исторически сложилия се комплекс на Москва с нейния обсаден манталитет. Когато Путин през 2012г. се върна на президентския пост, той започна да обвинява Запада за неудачите на Русия, като осъждаше “опадъчните ценности” и се стараеше да защити традиционните ценности на Русия.  Защото това бе може би единственият реалистичен цивилизационен избор на Русия, пред лицето на “обкръжаването” на страната от враждебни за Русия обединения. Случаят с Украйна показва нейното заплашително движение в посока на потвърждаване на руските опасения от обкръжаване.

В края на 2013г. Путин неколкократно призоваваше към нравствен консерватизъм, наричайки го опора на защитата на Русия срещу пагубното влияние на Запада.

Според западните медии тази нова-стара идеология се превърна в основа за вътрешнополитическите инициативи на Кремъл, като например ограничаването на развитието на гражданското общество и забраната за пропаганда на нетрадиционните сексуални отношения.

В допълнение на това, дойдоха и мерките на Москва за забрана на осиновяването на руски деца от американски семейства и най-важното – изискването към финансираните от Запада некомерсиални организации, възникнали в Русия с чужда помощ, да се регистрират като чуждестранни агенти. Всичко това спомогна за провала на инициативата на Обама за презареждане на руско-американаските отношения.
В резултат, отново начело на западните квалификации за Русия излезе абсурдното определение на Роналд Рейгън за Русия като империя на злото. При такава обстановка на  отношението на Запада към Русия, едва ли може да се говори за нормализация на техните отношения. При тези обстоятелства дори олимпиадата в Сочи не изглежда нормална в представите на Запада. Защото нейното отразяване може лесно да бъде отровено от търсачите на негативни сензации, като например ръждивата вода от чешмите, или липсата на химикалки в стаите за журналисти.

В крайна сметка, папа Франциск и генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун отправиха призиви към света да бъдат прекратени военните действия по време на олимпиадата, което е било традиция от времето на антична Гърция. По време на откриването на 22-те зимни олимпийски игри в Сочи, бе направена артистична ретроспекция на руската история, в която наред с “червения терор” бе представено и издигането на Русия до статут на световна суперсила, нещо което дълбоко е залегнало в умовете и сърцата на руснаците.