Краят на Янукович предстои. Но оставката , или загубата му на предрочни президентски избори няма да спаси Украйна, а вероятно ще я хвърли в още по-голям хаос.
Първопричината за масовите протести на Майдана в Киев, както сме писали многократно са ясни – Янукович отказа да подпише споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. Малко след това, контролираният от него парламент прие антидемократични закони, ограничаващи правото на протест. Веднага след това се надигна мощна вълна на протести и Янукович бе принуден заедно с Върховната рада да отмени законите –недоносчета. Но това не само не успокои демонстнатите на Майдана, но бе възприето от масата демонстриращи като капитолация на върховната украинска власт.
Основната причина за украинското въстание срещу Янукович и обкръжение бе съвсем друга. Тази причина бе в това, че президентът се обърна с лице към Русия, а не към Запада. Само който не е наясно с дълбоките корени на украинския национализъм, може да се усъмни в антируския характер на новата украинска революция.
Западните медии смятат, че мощното протестно движение не се ограничава само до централните и западните райони на Украйна, но се рапростира постепенно в руско-езичните райони на Крим, който дори иска автономия, и Изтона Украйна. Отново според тези западни медии, това показвало ясно, че опозицията е станала общонационална.
Позвалявам си да не се съглася с това твърдение. Наистина, про-руският Янукович е силно притиснат в ъгъла. Той вече просто няма полезен ход. Ако определи предсрочни президентски избори, в тази ситуация Янукович ще ги загуби. Единственият му приемлив изход за лично спасение е да се договори с яростната опзиция, за да напусне Украйна.
Но възниква въпросът – какво става след като Янукович предаде власттта в ръцете на опозицията. Дълбоката причина за взривилото се масово недоволство не е в това, както твърдят на Запад, че по времето на своето президентство, не е извършил реформите, необходими за възстановяването на икономиката и за утвърждаването върховенството на закона. Освен това, сред водачите на протеста няма личности с които Янукович би могъл да се договори. Арсений Яценок, начело на партията Баткивщина и Виталий Кличко, начело на украинския Демократичен алианс за реформи, отхвърлиха предложението на президента да станат съответно премиер и вицепремиер. Защото протестното движение до такава степен е отвратено от корумпирания режим, че Яценок и Кличко, ако се бяха съгласили да влязат в правителството, щяха да загубят своя политически капитал. Да добавим и това, че Янукович не предложи никакъв пост на лидера на екстремистката партия Свобода – Олег Тягнибок, просто защото тази крайно дясна политическа сила е един от виновниците за кървавите сблъсъци на Майдана.
Някои западни автори смятат, че Янукович е изпуснал момента, когато е можел да се затвърди на президентския пост. Има се предвид онзи момент, когато е трябвало да пусне от затвора Юлия Тимошенко, която си остава най-популярния украински политик.
Сега възниква въпросът, какво място заема Янукович в системата на плутокрацията в Украйна. Колкото по-дълго продължава неговата агония, толкова повече членове на неговото правителство и приближените му олигарси ще напускат потъващия кораб.
Ще се съгласи ли Янукович на провеждането на предсрочни президентски и парламентарни избори, за да се спаси от бъдещите разследвания за корупция и безстопанственост. Теоретично е възможно да бъде сключена някаква сделка с опозицията, съгласно която Янукович да получи имунитет срещу преследването му и да отпътува в изгнание. Но за сега никой от опозиционните лидери не се решава да изкаже подобна версия за изход от кризата.
СЛЕД ПОРЕДНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ САТРАП - ДА...
Кризата в Украйна
