Причината за застоя в отношенията между ЕС и Русия не може да бъде обяснена с такива проблеми, като разногласията по визовия режим или заплащането на полетите над Сибир. Нещо повече, застоят не може да бъде обяснен и с взривоопасната криза в Украйна, макар тя допълнително да оказва своето негативно въздействие.  Защото отрицателното въздействие на украинската криза върху отношенията между Европа и Русия по-скоро не е толкова причина, колкото следствие от по-дълбок проблем.
Брюксел е склонен да гледа на Русия от остаряли позиции. ЕС предполага, че Русия за да се модернизира, което е аксиома за Москва,  трябва да се ориентира към европейския модел и чрез приемането на европейските принципи да се сближава с ЕС.
Изглежда европейските политици до такава степен се занимават само със собствените си финансови и дългови проблеми, че даже не са забелязали как президентът Путин от началото на третия си мандат е изградил нова външнополитическа стратегия.
Днес Путин позиционира Русия като велика държава, която е в състояние на широкообхватна геополитическа конкуренция, включително и с ЕС. В този контекст трябва да се разглежда и вътрешната политика на Путин. След като ЕС многократно напомняше на  руския президенет за европейските ценности, сега Путин с неговата ултраконсервативна интерпретация на традиционните християнски ценности постави всичко с главата надолу. Един вид Европа, с нейната либералност и търпимост към сексуалните малцинства, е изневерила на истинските хринстиянско-европейски ценности.
Така или иначе, за да се противопостави на такива силни икономически центрове, като САЩ, ЕС и Китай,  в последно време Путин направи постсъветското пространство главното направление на руската външна политика. Неговата цел е създаването под егидата на Москва на Евразийски съюз, който в качеството си на интеграционен модел, трябва да бъде конкурентен на европейската интеграция. Именно това доведе до рязкото изостряне на ситуацията в Украйна в тази втора по територията си европейска държава, се сблъскват сферите на интеграция на ЕС и на Евразийския съюз, който е още в пелени, така че в Украйна се решава съдбата на скъпия на сърцето на Путин Евразийски съюз. Крайно наивно от страна на ЕС е да предполага, че Путин няма да задейства всички руски лостове на влияние и въздействие, за да провали споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. При това, безгрижната самоувереност на ЕС означава да не обръща внимание на контекста на руската политика и да предполага, че авторитариният украински президент Янукович би бил надежден партньор за сключване на споразумение за асоциация с ЕС.

Като резултат от това недопустимо недоглеждане в ръководните среди на ЕС е провълът на политиката на Евросъюза спрямо Украйна, но и растящото напрежение и неразбиране на политиката на Русия. В резултат руско-европейските отношения все по-малко, за да не кажа съвсем, не се вписват в декларираното стратегическо партньорство. Нещо повече, сега се чуват все по-често гласове за курс на конфронтация на ЕС спрямо Русия. Това се дължи до голяма степен на действията на Москва спрямо Сирия, спрямо Украйна и спрямо други сфери на геополитиката.

Но преди да се призовава към нова студена война, която би имала непредсказуеми последствия, както за ЕС, така и за Русия,  Брюксел би трябвало да разработи нова прагматична политика спрямо своя източен съсед. Трябва отново да се определят стратегическите цели на ЕС в Евразийския регион, и да се отговори на предизвикателствата на Москва,  с нейния планиран Евразийски съюз.  Необходима е политика, която в конкуренция с руския план за Евразийски съюз, да използва възможностите за сътрудничество с Русия, което в крайна сметка би било значително по-добро, отколкото възникналата от разочарованието стратегия на конфронтация с Москва.