Рокадата в Кремъл е с абсолютно прозрачен замисъл. Дали Медведев като президент в продължение на 4 години е пазил мястото за Путин?  Или Путин е решил, че още 6 години в Кремъл за Медведев създават опасност той да не излезе извън контрол?  Ясно е, че Путин е силният човек в днешна Русия, ясно е, също така, че Медведев е подставено лице на Путин, който ще заеме поста премиер – след като Единна Русия „спечели” изборите през идния декември.

По повод на връщането на Путин като кандидат-президент, който сигурно ще спечели изборите през следващия март, някои опозиционни лидери заявяват, че Путин води Русия от авторитаризъм към тоталитаризъм. Тази присъда може да звучи пресилено, но няма съмнение, че Путин укрепва авторитарната си власт като създава невъзможност за опозицията да използва изборите, като начин за влизане във властта. Лансира се идеята, че при Владимир Владимирович Русия ще изпадне в застой.
Една малка историческа справка – тоталитарния лидер на бившия Съветски съюз Брежнев управлява 18 години, които бяха определени като период на фатален застой. На свой ред, Путин теоритично ще управлява Русия по-дълго от Леонид Брежнев – 20 години. Много вероятно е обаче, тази теоритична възможност да бъде опровергана от руското общество.

Вертикалата на властта, суверенната демокрация и направляваната демокрация са запазена марка на бъдещия президент на Русия. Опозицията обаче вижда в кремълската рокада възможност да бъде разрушена масовата подкрепа за режима и да се създадат условия за влизането във властта на либералната опозиция. Критиците на режима смятат, че при управлението на Путин ще се задълбочат сегашните негативи на положението в Русия  - корупцията, задушаването на свободата, обедняването на населението, технологично изоставане, отчуждението на Русия от Запада.

Има вероятност след рокадата във властта да се премахне несигурността, която цареше в Русия през последните няколко месеца. Това може временно да спре изтичането на капитали от страната, но условията в Русия при сегашното управление не са привлекателни за чуждия капитал.

Путин заложи и вероятно ще продължи да залага на износа на петрол, природен газ и метали, като определящ вектор на руската икономика. С други думи, върхушката около Путин ще разчита при бъдещия президент да продължи да се обогатява. Не е ли шокиращо, че днес в Русия има 114 милиардери при ниския стандарт на живот в страната? Може да се предположи, че зациклянето на икономиката и политическият застой ще подтикнат руското общество към действия, с които да бъде сложен край на управлението на Путин.

Във външната политика Путин ще заеме националистичен подход, съпроводен с активно противопоставяне на Съединените щати. Вероятно е бъдещият руски презеднт да се опита да забие клин между Съединените щати и Западна Европа, клин най-вече между Съединените щати и Германия, която е силно зависима от руския износ на енергоносители и която ще търси руско-германскио сближаване като основа на сигурността в Европа. Това сближаване между Германия и Русия е кошмарът на Вашингтон. Независимо кой ще бъде американски президент след изборите през ноември 2012г., Русия ще бъде неудобният фактор за Америка, чието международно влияние намалява по обективни причини.