Главният редактор на „Ехо Москви” Алексей Венедиктов заяви, че в критиката на Владимир Путин на радиостанцията не вижда никаква заплаха за нейната съдба. И във връзка с това, Алексей Венедиктов няма ни най-малко намерение да променя редакционната политика, въпреки твърдението на Владимир Путин, че „Ехо Москви” го залива с лайна от сутрин до вечер. В България „Ехо Москви” се приема по телевизионен канал, както е в много страни извън самата Русия.
По общото признание на слушателите и телезрителите "Ехо Москви" се явява единствената руска електронна медия, която е извън обсега на правителствената цензура и въобще е независим глас в Ефира. По стечетие на обстоятелствата съм редовен телезрител на Ехо Москви и имам лични впечатления и съображения за медията.
Първо, абсолютно верно е, че това което можеш да чуеш и научиш от Ехо Москви, не би могъл да направиш от другите руски електронни медии, поне от тези до които има достъп в България. Второ, радио и телевизионната станция Ехо Москви дава много и различни гледни точки за събитията в Русия и по света. Трето, безспорно е журналистическото майсторство на журналистите на програма Ехо Москви.
По принцип Путин е прав, че Ехо Москви го залива от сутрин до вечер с диарични лайна. Руският премиер може да се каже, с политиката си напълно заслужава да бъде всячески критикуван. От друга страна, Ехо Москви заема свободна медийна ниша в Русия, като представител на суперкритичната радио и телевизионна станция в една страна, където 99% от електронните медии са про-правителствени. И то в смисъла на тоталитарната зависимост на медиите.
Но тук има едно голямо НО. Повечето от водещите на Ехо Москви до такава степен са обладани от опозиционност, че самите те се превръщат във функция на „либералната опозиция” и външни сили като САЩ и Израел.
Предаванията на Ехо Москви в голямата си част са полемични и поради това са интересни, с участието на руски интелектуалци от различни части на идеологическия и политически спектър. Но наред с това, в Ехо Москви имат участие и „сто-процентовите опозиционери, чийто уста в националния ефир е запушена и тук те намират отдушник. Искам да кажа, че днес това не са дисиденти като Сахаров и Солженицин, а чисти опозиционери, които оспорват дори това, че слънцето изграва от Изток, просто, защото Изток е синоним на руския комунизъм.С други думи, ясна е обективната картина в руските електронни медии, която в известен смисъл превръща Ехо Москви в антимедия, нарушавайки всяка мярка, обективност и достоверност. Но мисля, че Алексей Венедиктов, който е интелигентен и ерудиран главен редактор, би могъл да помисли за известно озъптяване на агресията на водещите и избора на екстремистки настроени гости в ефира. Защото антимедията създава антиаудитория.
