Когато се прави сравнение между протестите в различни страни, трябва да бъдем много предпазливи. Все пак, могат да се потърсят някои важни паралели. И така, в Турция протестите не са по икономически причини. Те са протести срещу авторитарното управление на премиера Реджеп Ердоган. Някои в южната ни съседка дори издигнаха лозунга „Ердоган е новият султан”. Казано иначе, протестите в Турция не са за пари, а за права и свободи.
В Русия протестите също не са по икономически причини, защото икономиката на страната се развива с добри темпове. Подобно на Турция, протестите в Русия са срещу политическото управление. Казано накратко, те са против авторитарния стил на управление на президента Владимир Путин. С други думи, в Турция и Русия демонстрациите на протест са политически. В Турция те са в защита на светската държава и срещу настъплението на проислямската партия „Свобода и развитие”. В Русия не съществува такъв проблем, но също като в Турция, протестите са срещу контрола над медиите и в защитта на личните права и свободи. Ако обобщим и в двете страни основното искане е за установяване на либерална демокрация.
В България обаче, демонстрациите на протест имат по-друг характер. Някои автори у нас ги определят, като предизвикани от непоносимо високите цени на тока, парното и водата. Това действително е вярно, но далеч не е цялата истина. Българските протести придобиха характер на отричане на целия преход и конкретно на установилия се елит на прехода. Но ако прецизираме характера на протестите у нас, ще видим, че те бяха насочени и срещу проваленото управление на Бойко Борисов. От една страна, той управляваше авторитарно, а от друга игнорираше социалния живот на българите.
И в трите държави протестите са от представители на новата средна класа. И преди всичко, от представители на младежта. Защото хората в дълбоката провинция не излязоха по улиците и площадите. Независимо от очевидните различия и в трите страни, протестиращите искат да защитят либералната демокрация. Защото в България тежкото икономическо положение, бе игнорирано при управлението на Бойко Борисов, а по същество това е лишаване на хората от социално-икономически права. Но тези права са част от правата на всяка демокрация.
Основна прилика между демонстрациите в Турция, Русия и България е че те са организирани чрез социалните мрежи Туитър и Фейсбук. В това отношение те са принципно различни от протестите в по-далечното минало, които биваха организирани от опозиционни партии и независими движения.
В България съществува тотално недоверие към партиите на прехода. Това е така и в Русия, където водеща е новата средна класа. Не може да се заблуждаваме, че тази средна класа не е в основата на протестите и в Турция. Разбира се, в Турция, за разлика от Русия и България протестните демонстрации са в защита на светската държава и срещу пълзящата ислямизация на страната.
В заключение ще си позволя да подчертая, че недоволството, изляло се на улиците и площадите е сигурен знак за обществените настроения и в трите държави. То е принципно нов вид обществена самоорганизация, обхващата средната класа и най-вече младежта, която е високо образована. Именно тези социални слоеве са политически най-активните в Турция, Русия и България. И още, те са протести срещу всяка форма на авторитарно управление, независимо как е маскирана тя, и за права и свободи. В случая на Турция и Русия, демонстрациите са предимно политически, а в България те са икономически и политически.