Евросъюзът свари такава политическа каша с Украйна, че това с пълна сила върна отново студената война. Нещо по-лошо, ЕС не иска публично да признае своята част от вината за кризата в Украйна и за предизвикания авантюризъм на президента Путин. Що се отнася до НАТО, ако Путин продължи агресивните си авантюри, и се насочи към Естония, или Латвия, Северно Атлантическият съюз ще бъде длъжен да се намеси с военни средства. Но Путин не е толкова безразсъден за да приложи сила в тези страни. И тук трябва сериозно да се замисли президентът Обама за тесните си връзки с Европа и европейската сигурност и отбрана. Защото европейската криза, свързана с Украйна започна на европейска територия и тази каша беше забърката от Евросъюза. По принцип Путин бе прав когато заяви в речта си за присъединяването на Крим, че този полуостров исторически и културно е най-близък с Русия. Той също е прав, когато нарича украинците и руснаците славянски братя. Защото Русия и Украйна имат дълга обща история, която отива чак до 13 век и Киевската Рус. Украйна много дълго време се намираше в сферата на руското влияние, като можем да предположим, че в известна степен Москва продължава да има влияние в част от Украйна. Затова ЕС трябваше да очаква острите ответни реакциии на Русия, когато реши да притегли Украйна към себе си. Известно е, че Западна Украйна силно желае да установи много тесни връзки с ЕС, но Евросъюзът не трябваше да се опитва да разпространи своето влияние в Украйна. Още повече, че както показва най-новата история на Източна Европа, ЕС се явява нещо като заден вход към НАТО. Несъмнено действията на Путин в Украйна са повече от съмнителни от морална гледна точка, но във всеки случай те не представляваха неочакван ход. Много страни от Западна Европа се изказваха и продължават да се изказват срещу по-нататъшното разширяване на ЕС. Но за да се удовлетвори силното желание на Полша и Литва да прегърнат Украйна в своите обятия, западноевропейските лидери се подадоха на техните доводи. Не е трудно да се види, че Полша и Литва трябваше да бъдат разтревожени от подписването на споразумение за асоцииране на Украйна с ЕС, като се има превид, несъмнено крайно острата реакция на Москва. Може би Полша и Литва са разчитали на НАТО, т.е. на САЩ. Но замисляли ли са се членките на ЕС въобще за възможните последствия от своята намеса в Украйна. Исторически Крим не е европейски. От тази гледна точка руската анексия на Крим изглажда по-разумна, отколкото опитите на ЕС за “меко присъединяване” на Украйна. Тук ще напомня, че Крим бе подарен на Украйна от Никита Хрушчов през 1954г. като награда за украинската подръжка на неговата кампания за десталинизация. Тогава Хрушчов прокара решението за Крим не чрез гласуване във Върховния съвет на СССР, а само чрез вот в Президиума на съвета, което го прави крайно съмнително от легитимна гледна точка. Всичко ставащо с Украйна ни насочва към въпроса за участието на НАТО в осигуряването на европейската сигурност. Защото ако европейските страни, действат под прикритието на член 5 от устава на НАТО- един за всички, всички за един, и взема лошо премислени външнополитически решения, то не трябва ли САЩ да си извлекат извода, че ролята на Америка в Северноатлантическия съюз противори на нейните национални интереси. Целта на НАТО не е в това да спасява европейците, когато те тикат пръст в очите на Русия, а след това не могат по подходящия начин сами да накажат Путин. Въпреки, че Путин не се намесваше в украинските дела, докато след свалянето на легитимния президент Янукович от власт не дойде на власт т.нар. временно правителство на премиера Яценюк, което действаше по поръчка на Вашингтон и по американски сценарий. В Украйна обаче настъпи такъв момент на тотална дестабилизация, когато на Путин му беше крайно удобно да се възползва от нестабилността на Украйна. Трябва да напомня, че опитите на ЕС да въвлече Украйна в своята сфера на влияние, Путин започна  силно да възразява на това немерение още през миналата 2013г. Независимо от това кога Путин започна реално да действа в Украйна, недоволството на Москва от политиката на киевските власти започна още преди присъединяването на Крим към Русия. САЩ трябваше да подходят внимателно към опитите на ЕС да вкара Украйна в своята орбита, като се има превид острата реакция на Русия и плачевното състояние, в което се оказаха руско-американските отношения. Освен това, в бъдеще Вашингтон трябва внимателно да се вглежда в плановете на ЕС за разширяване на Изток, защото европейските намерения могат да доведат до възникването на ненужен конфликт между Русия и Запада и най-вече между Москва и Вашингтон.

ДОБРЕ ЧЕ НИКОЙ НЕ ТЕ ЧЕТЕ НА СЕРИОЗНО.
ЗАГРИЖИЛ СЕ ЗА ВОШИНГТОН ДОБРЯГАТА

Ще направиш услуга на света и на себе си.

Найджал Фараж:
„Обвинявам ЕС, че имаше пряка роля в преврата срещу може би корумпираното, но демократично избрано украинско правителство. Ако ръчкате руската мечка с пръчка, не се изненадвайте, че тя ще реагира“

СЪМ БЕЗПОЛЕЗЕН,
НО СРЕЩУ ВАС СЪМ ПОЛЕЗЕН